Илса Бик - Пепел

„О, боже, какво е това?“

От тази воня стомахът ù се обърна – това беше миризмата на мъртва плът, застояла и душна, сякаш идеше от отдавна прегазено на пътя животно, което се пържи на безумно препичащото слънце. Зловонието беше толкова силно, че се събра на топка в устата ù. Тя започна да плюе, но противният вкус се полепи по езика ù.

Право напред зърна розовия анорак на момичето, свило се зад гъста плетеница от храсти. Тъкмо се канеше да извика, ала щом погледна към Ели, думите застинаха на езика ù и едновременно с това осъзна нещо друго.

Отново бе усетила миризмата на Ели, този път обаче от разстояние, надхвърлящо двайсет ярда. Може би трийсет. Миризмата беше силна, но не достатъчно, за да погълне вонята на разлагащо се животно, и съдържаше същия микс от аромати, който бе доловила веднъж в планината: дъх на вкиснато мляко и на неумити зъби.

Страх . Ели беше изплашена. Не, тя беше ужасена . Въздухът представляваше хаос от миризми: страха на Ели, онази сладникава смрад на изгоряло; нейния собствен аромат, смесица между пот и безпокойство; и онова зловоние на мъртва плът, което изпълваше гората като пепелив, сив пушек.

Ели не се оглеждаше наоколо. Тя бе закрила устата си с ръце и, облещила очи, се взираше в нещо, скривано от плътен саван от клони.

Какво толкова гледаше тя? Нещо подсказваше на Алекс, че всъщност не би искала да научи. Мекошавата част от нея ù крещеше да бяга, да бяга, да бяга ! Само че не можеше да изостави Ели, не и по този начин, би било нередно.

Бавно и предпазливо Алекс се смъкна на колене, студената земя щипеше кожата ù през плата на туристическите панталони. Нито един мускул в тялото на Ели не помръдваше. Притаила дъх, Алекс проследи ужасения поглед на момичето и тогава кръвта ù се смръзна.

„Не – помисли си тя. – Не, моля те, господи, нека това не е истина!“

Палатката бе изгорена и стопена едновременно. Онова, което бе останало от нея, висеше от обгорените алуминиеви подпори на изстинали, сплъстени, почернели от сажди дрипи, също като засъхнали парчета плът по вкаменените ребра на праисторически динозавър. Една катурната тенджера бълваше кафеникав бъркоч, който се бе разплискал по ограждащите огнището камъни, стичайки се в пръстта. Рояк гарвани подскачаха сред своите загинали себеподобни, покрили земята наоколо, и докато Алекс ги наблюдаваше, един от тях се наведе, клъвна с мастиленочерния си клюн един издълхнал кълвач, изтръгна от него нещо синьо и жилесто и го метна в гушата си, при което се чу рязко щракване.

Край студеното огнище се виждаха двама души: момиче и момче. Момичето беше русо и носеше сиво-син суичер, на който се четяха думите „Самървил Хай“, и тенис ракета с шарка на бели пламъци.

Боже мой! Та тя познаваше това момиче. Откъде ли? Точно така, когато бе спряла да зареди и да телефонира на леля Хана.

Това беше Русата конска опашка.

Момчето не ù беше познато, въпреки че сигурно е било в същия автобус. Беше източено, с въздълги крака и глава, която приличаше на платформа. На суичера му, светлосин на цвят, се виждаше същия надпис, както и една баскетболна топка.

В някой друг живот те биха могли да бъдат просто две деца, излезли на пикник.

Само дето тези две хлапета не дъвчеха сандвичи.

Там имаше и една жена с вид на грижовна баба, която лежеше просната на земята с отметната назад глава и зинала уста. Чифт очила на верижка се валяха в прахоляка до нея. Съдейки по засъхналите струйки кръв на дясната ù буза, едното ù око го нямаше.

Също както и гръкляна.

Кожата беше издрана, възлестата тръба на дихателния канал стърчеше навън като тлъста тения. Кръвта – а кръв имаше много – бе засъхнала под формата на широк ръждивокафяв лигавник на гърдите на жената. От начина, по който бяха свити ръцете ù, Алекс предположи, че е стискала стомаха си, преди да умре. Но това явно не ù бе помогнало особено много, тъй като червата ù се бяха изсипали навън в тъмна засъхнала бъркотия, напомняща за купа лигави спагети.

Момчето и момичето се хранеха. Или, по-точно, се тъпчеха. Устите им бяха оцапани с кръв, която се отцеждаше на капки по брадичките им, подобно на разтекъл се грим на клоун. Момчето изсумтя и напъха ръка в корема на жената, след което взе да ровичка вътре, изваждайки накрая оттам нещо, което приличаще на черен дроб и беше толкова меко, че Алекс долови силно жвакане от месестата субстанция, която сълзеше на капки между пръстите му.