Илса Бик - Пепел

„Мили боже!“ Алекс усети, как в гърдите ù се заражда тихо стенание, и за да го заглуши, затисна с ръка устата си. Пред погледа ù причерня, започна да ù се вие свят.

Русата конска опашка посегна с писък към апетитната гозба на своя спътник, но тогава баскетболистчето изръмжа заплашително и отблъсна протегнатите ù ръце. Смръщила вежди – да, тя беше ядосана – Русата конска опашка тръсна отривисто глава, при което кирливите ù коси се люшнаха насам-натам. Тогава момичето извърна гръб от него и заби два вдървени пръста в лявото око на жената, след което го изчопли от мястото му. Тя размаха победоносно лигавото кърваво топче, сякаш да подразни своя приятел, но вместо да ù обърне внимание, той продължи да нагъва плячката, с която се беше сдобил. С още едно тръсване на главата Русата конска опашка пъхна окото в устата си като зърно грозде.

В този миг Ели издаде тъничък, но отчетлив писък.

Сърцето на Алекс щеше да експлодира в гърдите ù. „Не, млъкни, Ели, млък...“

Момчето и момичето притихнаха.

„Не, не, не...“ Алекс наблюдаваше с нескрит ужас как Русата конска опашка настръхва, след което, вирнала нос, започва да души. Изучава въздуха, проверява за натрапници, опитва се да улови нечия миризма. Алекс мигом проумя истината. Та нали тя също бе надушила всичко това – мъртвата жена, изгорялата палатка, страха на Ели.

Двете с Ели трябваше веднага да се махнат оттук, можеше да се наложи дори да се спасяват с бягане. Беше достатъчно светло, за да виждат пътеката. Ако направо си плюеше на петите, би могла да им избяга. Алекс щеше да издържи. Събитията от тази сутрин я бяха изтощили, но слава богу, последната химиотерапия бе приключила преди няколко месеца и силите ù се бяха възвърнали. Само че тия деца са били доскоро атлети, а сега се държаха като животни. Истински животни. Така че сигурно бяха доста бързи и дори тя да успееше да избяга, не вярваше в шансовете на Ели.

Изведнъж осъзна, че ръката ù се бе плъзнала към глока и бе разкопчала предпазния ремък, без изобщо да си дава сметка за това. Можеше ли да го направи? Досега беше стреляла единствено по мишени, никога по нещо живо, и съвестта ù каканижеше непримиримо: „Не, те са деца. Те са на моята възраст. Не бих могла да ги застрелям просто ей така“.

Но така и не стана нужда да проверява.

Спаси ги един гарван. Окуражен от липсата на реакция към неговото присъствие, гарванът – доста едър и също толкова глупав – реши да си опита късмета. Той подскочи до баскетболистчето, поколеба се и посегна към едно търкулнало се на земята парче от мръвката с вид на черен дроб.

Със скоростта на змия момчето улови гарвана за гушата. Птицата изграчи силно от изненада. При този звук останалите гарвани, цял орляк, се вдигнаха във въздуха като някаква креслива черна маса. Изгубила концентрация, Русата конска опашка се извърна към момчето, което се бореше със съпротивляващия се гарван. Птицата, която беше много силна, се извъртя и издра с нокти лицето на момчето. Баскетболистчето загърголи от болка и я пусна. Гарванът се измъкна от хватката му в облак от оскубана перушина. Едното му крило беше прекършено, но въпреки това той се отдалечаваше бързо, като подскачаше и правеше опити да излети с другото си крило.

Бягството му почти успя.

Ала Русата конска опашка се завъртя на пети и се втурна напред, сякаш спринтираше, за да посрещне далечна топка. Тя беше дяволски бърза, забеляза в този момент Алекс.

Птицата взе да надава силни, хрипливи крясъци. А Русата конска опашка врещеше от въодушевление.

– Давай! – Алекс подкани Ели с нисък, но настойчив шепот. – Не поглеждай назад! Просто давай все по пътеката и не спирай да бягаш!

Без да отрони нито дума, Ели се хвърли напред, прелитайки толкова шумно през храстите, че Алекс изтръпна от ужас. С ръка на глока тя хвърли неспокоен поглед през рамо, но най-вероятно пронизителните крясъци на гарвана бяха заглушили шумното бягство на Ели или пък Русата конска опашка се забавляваше твърде много.

Момичето сключи ръце около шията на животното и я изви с нечовешка жестокост. Шията на гарвана изпука с остър хрущящ звук, също като ядеца на Деня на благодарността, след което Русата конска опашка изтръгна главата от тялото с радостен писък.

Алекс не изчака да види какво ще последва. Тя се обърна и хукна напред.

– Алекс?

– Ммм?

– Ще се измъкнем ли оттук?

– Разбира се. – Алекс прегърна момичето още по-силно, но не от привързаност, а по необходимост. Колкото по-малко пространство имаше между тях, толкова по-топло щеше да им бъде. А под тях гнездото им от листа и клонки пукаше като сух целофан. Скалъпеният надве-натри подслон беше удобен, почти приятно топъл заради телесната им температура, която се задържаше от плътния, дебел три стъпки пласт от сухи листа. – Всичко ще се оправи. Още ден или два и ще бъдем при рейнджърите. Те ще знаят какво трябва да се направи.