Илса Бик - Пепел

Сега като се замислеше, всъщност чудовищата бяха две – това, което се бе настанило в главата ù, и Рул.

И в двата случая щеше да бъде еднакво мъртва.

„Бягай! – рече си тя. – Бягай, глупачке, бягай!“

Само че не избяга. Не можеше да избяга. Просто... не можеше.

В навечерието на Коледа в Зоната нахлуха грабители. Които и да бяха те, явно смятаха, че всички в Рул пият пунш и пекат кестени (тук вече грешаха), но тъй като Питър си беше Питър – винаги на бойна нога – патрулите бяха готови. Стражарите държаха Алекс и момичетата залостени в къщата, където те прекараха по-голямата част от вечерта скупчени около печката, докато навън се водеше напрегната битка, ехото от която достигаше до тях: накъсана стрелба, отделни гърмежи и оглушителният рев – по всяка вероятност на автоматични пушки. Другите момичета бяха задрямали, но Алекс седеше будна, със зачервени очи и толкова напрегната, че по кожата ù лазеха тръпки. Мислите се блъскаха хаотично в главата ù, като един страх пораждаше друг. Отначало тя хранеше прибързани надежди, че ще съумее да се измъкне в настъпилата суматоха, ала сега не бе в състояние да мисли за нищо друго освен за Крис, който водеше битка някъде там и можеше да бъде застрелян. Беше ли в безопасност? И какво изобщо ставаше там? Боже, защо не ù позволиха да им помогне .

Когато слабият отблясък на студеното зимно утро най-сетне освети очертанията на дърветата, гората беше притихнала и до тях достигна мълвата, че битката е приключила.

– Колко мъже изгубихме, Нейтън? – Джес попита стражаря, който донесе новините. Кокалчетата на пръстите ù, с които стискаше шала на гърлото си, бяха побелели.

– Десет убити и около същия брой ранени – трима от тях доста сериозно – отвърна Нейтън. Той беше мъж с прошарена коса и мускулесто набито телосложение, но с учудващо приятен, почти мелодичен глас. – Можеше да бъде и по-зле.

Алекс усети, как въздухът напуска гърдите ù. Очите на Лена станаха като цепки, зорки и наблюдателни, цветът се отцеди от страните на Сара.

– А какво стана с момчетата? – поиска да разбере Джес. – Какво стана с Крис?

– Питър добре ли е? – попита в същия миг Сара. – Той...

– Той е добре – отвърна Нейтън, след което плъзна поглед към Алекс. – Крис също.

Последвалата вълна на облекчение, която се разля неудържимо по вените ù и накара коленете ù да омекнат, я свари неподготвена. Със закъснение усети изпитателния поглед на Джес, който се стрелна към нея.

– Ами Грег? – попита Тори с изопнато от тревога лице.

– Ами... – Сивите очи на Нейтън се плъзнаха встрани. – Него го намушкаха...

– О! – ахна Тори и закри устата си с ръка. – Зле ли е? Той ще... той...

– Док казва, че ще се оправи. Изгубил е малко кръв, това е всичко – обясни Нейтън.

– Може ли да го видя?

– Има заповед да не мърдате оттук.

– Успокой се, Тори, аз ще отида. Кинкейд и бездруго ще има нужда от помощ – обади се Алекс, ала Нейтън поклати глава. – Защо не ?

– Такава е заповедта – повтори твърдо Нейтън. – Тук е най-безопасно за вас. Ако Док има нужда от теб, той ще ми каже.

Алекс разбра по израза на лицето му, че няма смисъл да спори. Но защо Кинкейд не я искаше при себе си? Може би защото не искаше тя да види кого ще остави да си отиде. Кого ще остави да умре.

Коледната сутрин беше изпълнена с униние – не получиха други подаръци освен чорапите, които Джес сама бе изплела за всяка от тях, тъй като всичко останало би било чисто прахосничество, а и възрастната жена смяташе, че трябва да бъдат благодарни, че са живи. Но въпреки че това беше някакво жалко подобие на Коледа, Алекс изпитваше известна доза облекчение, защото какво да подариш на човек като Лена? Може би намордник...

Заради последните вълнения църковната служба, една-единствена голяма церемония, която се проведе на градския площад, беше оставена за следобеда. Алекс потърси с очи Кинкейд, ала него го нямаше никакъв. Застанал на стъпалата пред църквата, Йегър подхвана дълга проповед за „мъжете на Рул“, сякаш кръстоносци, поели на свята мисия.

– Чеда мои, сам Бог е призовал на това дело най-заслужилите сред вас – започна Йегър, чийто дъх излизаше на облачета пара в мразовития въздух. Той сведе поглед към редиците мъже най-отпред, насядали на сгъваеми столове и участвали в снощното сражение, сред които Алекс забеляза Крис, Питър и Грег – с широка превръзка на левия бицепс – както и шепата други момчета, които лесно се различаваха сред наобиколилите ги възрастни мъже. – „Аз дадох повеля на Моите избраници и призовах да изпълнят гнева Ми Моите юнаци, които тържествуват във величието Ми.“[39] Това не е ли описание на мъжете на Рул? Ние сме бранители на праведността! Последователите на Сатаната са приели облика на зверове, те носят белега на Каин и проклятието на Исмаил, но ние показахме че сме силни също като божията десница!