Илса Бик - Пепел

Тъй като се намираха в Мичиган, възгласи „алелуя“ не последваха, но затова пък Алекс забеляза кимащите в знак на съгласие глави. А когато Йегър повика мъжете за благословия и положи ръце върху раменете на Крис, кръвта в жилите на Алекс закипя и в нея се прокрадна едно почти собственическо чувство. Усещането, че по някакъв начин Крис е неин и че тази победа принадлежи също и на нея. Тогава той се изправи и се обърна, погледът му бръсна през тълпата и когато намери очите ù, остана прикован в тях.

За миг сякаш целят свят спря да се върти; множеството около нея се стопи, а сенките, които обгръщаха Крис, се разтвориха – в този миг за нея не съществуваше нищо друго освен лицето му и погледа, който споделяха. Дали не беше игра на въображението ù, или миризмата на сладки и свежи ябълки бе толкова силна, толкова наситена, че погълна всичко останало?

Да откъсне поглед от него, ù струваше почти болезнено усилие на волята, защото не искаше да го прави. По лицето ù внезапно изби пот, а една веничка на шията ù запулсира. Какво ставаше с нея? Невъзможно бе да изпитва такива чувства. Вярно, че Крис си го биваше, беше мил и свестен тип, но той не беше Том. Изключено бе да го харесва, да мисли за него. Защото противното би означавало, че Том безвъзвратно си е отишъл. Но тя още не беше готова да го забрави.

– Моля те – простена тя. – Моля те, Том, не ме изоставяй, моля те. – Думите ù бяха едва доловим шепот, също толкова безплътен, колкото и излизащата от устата ù пара, и почти недоловим дори за самата нея, но въпреки това Алекс усети, че някой се взира в нея – този път обаче не беше Крис. Тя се обърна наляво и срещна втренчения поглед на Джес.

Алекс замръзна, обзета от тревога. Дали Джес бе чула думите й? Не, това беше невъзможно, промълвила ги беше съвсем тихичко. Само че Джес я изучаваше със същия изпитателен поглед, както сутринта. Миризмата на възрастната жена не издаваше абсолютно нищо и Алекс отново си помисли, че в това отношение Джес прилича малко на Йегър. Но при нея липсваше онзи дъх на мокро стъкло, а на негово място нямаше нищо. Миризмата на Джес беше напълно стерилна, също като онова бяло петно, което Крис свързваше с майка си.

– Алекс. – Сара я дръпна за ръкава. – Добре ли си?

В този миг Джес откъсна поглед от нея и се обърна отново напред. Алекс се озърна към Сара и ù рече с пресилена усмивка:

– Нищо ми няма. Просто съм малко изморена.

От този миг насетне Алекс остана глуха за ставащото наоколо, като само движеше устни по време на химните. Джес не погледна повече към нея, но Алекс знаеше какво бе видяла в очите ù. Вярно, че миризмата на възрастната жена беше напълно непроницаема, но по лицето ù, макар и за миг, премина едно изражение, което Алекс успя да разчете ясно и недвусмислено.

Задоволство.

Времето минаваше бързо и скоро до Нова година остана само един ден.

– Тази сутрин заминавам. Сигурно ще... – не довърши Крис, защото в този миг Тори постави на масата чиния с бисквити и бъркани яйца. Но тъй като не разполагаха с никаква сода, бисквитите изглеждаха сплескани, като миниатюрни шайби за хокей. – Благодаря.

– Къде отиваш? – попита Алекс.

– Кафе? – предложи Тори, вдигнала кафеника.

– Ъ, разбира се – отвърна Крис и проследи с поглед как Тори наливаше мътночерната течност, която според Алекс миришеше подозрително много на катран. Даже и Крис изви учудено вежда. – Какво има вътре?

– Цикория – отвърна Джес, която се появи от мазето точно до кухненския килер, следвана по петите от Сара. Двете заедно изсипаха в умивалника една престилка, пълна с картофи. – В Ню Орлиънс това се смята за деликатес.

Крис измърмори нещо уклончиво и попита:

– А масло има ли?

– Боя се, че не. Малкото, което беше останало, отиде за коледните сладки – обясни Джес. – Кравите имат нужда от по-качествен фураж.

– Знам. – Крис строши една бисквита надве. – Има го в списъка.

– Къде ще ходите? – попита отново Алекс.

– По-далече, отколкото ми се иска – отвърна Крис с пълна уста. След това преглътна, прокара бисквитата с глътка псевдокафе и направи гримаса.

– Съжалявам – рече Тори и сложи ръка на рамото му. – Наложи се да замеся тестото с малко царевично брашно. Знам, че са леко безвкусни. Да проверя ли дали не е останал мед?

– Не, и така са добре – отвърна Крис, а на Алекс рече: – Мисля, че този път ще отидем доста по-надалеч. Градовете наоколо са разграбени, почти нищо не е останало. Питър смята, че трябва да се отправим към Уисконсин.