Илса Бик - Пепел

– Боже, опитвам се да ти се извиня, а ти изобщо не ми помагаш.

В миризмата, която се излъчваше от него, не настъпи никаква промяна. Освен че сенките станаха още по-плътни.

– Няма нужда да ми се извиняваш.

– Напротив – отвърна тя доста по-високо, отколкото възнамеряваше. Сигурно се беше увлякла, тъй като забеляза, че петното бяла светлина, показващо местоположението на стражаря, се плъзна към тях. Тя сниши глас и додаде: – Държах се като пълен кретен. Ти постъпи толкова мило, а аз буквално те заплюх в лицето. Не беше длъжен да осигуриш книгите, но все пак го направи. Можеше да отбиеш номера, като донесеш само няколко, но не го направи. Вместо това намери начин да домъкнеш дотук цялата проклета библиотека. На всичкото това отгоре не си забравил, че нямам слънчеви очила, и си обикалял из целия град, за да търсиш. Изложил си се на риск, въпреки че навсякъде е пълно с канибали, обирджии и хора, които се опитват да ни убият и които са деца като теб и мен. Така че... съжалявам.

– Добре, приемам извинението, доволна ли си? А сега може ли да приберем Хъни?

Всичко се случи на светлината на един фенер „Коулман“, но както очакваше, Крис изобщо не махна оглавника на Нощ, нито пък отведе коня в гаража. Вместо това го яхна отново и протегна ръката си. А когато Алекс го изгледа изненадано, той рече:

– Хайде. Ще те повозя до къщата.

Без да обели нито дума, Алекс се метна на седлото зад него.

– По-добре се дръж – рече той. Мракът, който го обгръщаше, остана непокътнат, но когато обви ръце около кръста му, тя почувства топлината на гърба му с тялото си.

През краткото време до дома на Джес двамата яздиха мълчаливо. А когато стигнаха до къщата, Алекс слезе от седлото и каза:

– Искаш ли да влезеш за малко? Не съм вечеряла, но съм сигурна, че Тори е отделила нещичко настрана. Винаги прави така.

– Защо, няма ли да си изядеш вечерята? – попита Крис.

– О, няма проблем. Сигурна съм, че ще стигне и за двама – отвърна тя.

Джес отвори вратата в мига, в който Алекс стъпи на тясната площадка отпред.

– Стори ми се, че чух някого. Хайде, влизайте вътре, преди да сте умрели от студ.

Алекс видя, че всички момичета бяха в кухнята по халати и пантофи. Кухненската маса беше отрупана с кълбета прежда и игли за плетене. Призрак веднага доприпка до тях и взе да се провира между краката на Алекс, за да си проси внимание.

– Джес. Здравей, Тори, здравей, Сара – рече Крис, влизайки вътре.

– Крис! – Алекс долови изненадата в гласа на момичето, което не спираше да мести поглед ту към нея, ту към Крис. – Джес тъкмо ни учеше да плетем.

– Супер. – Крис кимна на Лена. – Здрасти!

– Здрасти – отвърна Лена. Възкиселата миризма, която обикновено се излъчваше от нея, остана непроменена.

Тори се надигна от мястото си с думите:

– Алекс, във фурната има чиния със...

– Тя знае къде е фурната – прекъсна я Джес, докато събираше кълбетата и иглите. – Хайде, да ги оставим да се навечерят.

– Боже, колко прозрачно – обади се Лена.

– Защо трябва винаги да си толкова гадна? – попита Сара.

– Крис, искаш ли да ти дам малко хляб за вкъщи? В килера има няколко самуна. – Тори пое нататък. – Ще ти...

– Тори, това може да го направи и Алекс – спря я Джес. – Тя не е саката, както обича да отбелязва Лена. Алекс, в чайника има гореща вода, а Тори е приготвила много вкусен пудинг.

– Ябълков – подхвърли Сара, изучавайки Крис. – Любимият ти, нали?

– Аха – отвърна Крис. – Ъ, благодаря, Тори.

– Хайде, момичета. Ще запалим огъня в предната стая – каза Джес и подкара момичетата пред себе си, затваряйки междинната врата подире си. Въпреки това Алекс долови приглушеното мърморене на Лена, последвано от остра забележка от страна на Джес.

– Съжалявам – каза тя с пламнали страни.

– Не се притеснявай. Хайде да ядем.

Алекс донесе храната – Тори бе оставила достатъчно за една малка армия – докато Крис извади още една чиния и сребърни прибори, след което започна да приготвя билков чай. Докато режеше хляба, Алекс се обърна към него:

– Крис?

– Да?

– Благодаря ти, че си се сетил за мен, докато беше извън града. Аз... това... – Завъртя се към него и по стойката на гърба му разбра, че я слуша. – Това, че си се сетил, е много мило.

Отначало не се случи нищо, ала тогава той се обърна и Алекс долови лекия аромат на ябълки.

– Всъщност – отвърна той – теб човек трудно може да те забрави.

Това беше истинско дежа вю.

След като ометоха вечерята и изядоха и последната троха от пудинга, двамата си сипаха чай. Бяха се хранили толкова дълго, че накрая Алекс чу скърцането на пода отгоре и Алекс разбра, че Джес бе изпъдила момичетата на горния етаж. Двамата с Крис не разговаряха много – нещо, което едновременно я радваше и побъркваше. С Том разговорът течеше някак от самосебе си. А Крис беше толкова мълчалив. Но това ù създаваше чувство за уют, за интимност. Сякаш до нея седеше Том, но това не беше така и не можеше да бъде. Просто бегла имитация, подобно на избеляло ксерокопие, от което са направени сто хиляди екземпляра, докато накрая бе останало само едно бледо подобие на оригинала. Том си беше Том, а Крис бе обгърнат в сенки, и нищо на този свят не бе в състояние да го превърне в Том. Но тя и бездруго не искаше това, нито дори за секунда. Сега имаше нужда от Крис, такъв какъвто беше. Искаше да спечели доверието му и да го превърне в свой съюзник. Нали затова го бе поканила вътре, нали така?