Илса Бик - Чудовища - част 1

- Ъгхр... - беше изгрухтяла тя.

Все още бумтейки с доволен смях, баща и я беше хванал и я бе вдигнал над водата, докато тя пищеше не на себе си от ужас, а след това я беше върнал обратно. Той беше толкова силен.

После заедно се бяха отправили към пясъчния плаж. Баща и беше плувал бавно на една страна и беше останал близо до нея през целия път, докато тя се беше бъхтила към брега и към дома.

Тук споменът свършваше. Алекс не знаеше дали тя и баща и се бяха покатерили отново на скалата. Но доколкото познаваше баща си и като имаше предвид колко го беше обожавала и колко беше искала да го радва, да бъде неговото момиче и да приема всяко предизвикателство, вероятно бяха. Той сигурно я бе угостил с вафлена фунийка крем карамел, поръсен с парченца шоколадови десертчета с кокос и бадеми, защото понякога просто трябва да хапнеш малко ядки. Баща и вероятно беше откраднал от нейната фунийка, за да може и тя да топне в неговата. Тя можеше да се обзаложи, че баща и бе казал на майка и:

- Успокой се, скъпа, ще я измием лесно! - докато Алекс е хрупала бадеми и сочен кокос и е облизвала сладките стопени от следобедната жега шоколадови поточета от китката, от дланта и от лакътя си. Баща и беше такъв човек.

Най-вероятно е била под водата за по-малко от десет секунди. Беше се измъкнала от нея само защото баща и я беше предизвикал да опита. След този скок тя беше повярвала, че може да направи всичко, защото каквото и да стане, ако тя скочеше, той щеше да я чака, за да плува до нея загребване след загребване към вечността.

Разбира се, тя беше на девет, а баща и беше безсмъртен.

Но нищо не продължава вечно.

Години по-късно, след като родителите и бяха умрели, докторите и бяха казали, че е имала извънтелесно преживяване. Обикновено. Не вуду. На някои епилептици например им се случвали подобни неща непрекъснато. С надеждата да ходят по звездите и да срещнат боговете мистици и шамани пиели отвари. Но всичко е въпрос на проста мозъчна химия, казаха докторите, ключовете на ума са вече подредени, иска се само да погъделичкаш мозъка на правилното място, да го сръчкаш. Лесна работа. Разбери как да го бутилираш и всички ще сме богати!

Всъщност последният и доктор смяташе, че случилото се на Черната скала, този тласък от черупката на ума и, може да е бил чудовището, което по онова време тъкмо е започвало да се събужда. Че сънят и, който бе отишъл по дяволите, и мирисът на въображаем дим изобщо не са били първите симптоми. Че малкото бебе чудовище се е излюпило - чук-чук-чук , - пробивайки шпионка в черупката, за да надзърне още тогава с едно жълто чудовищно око: „Здравейте“.

И оттогава тя падаше, падаше, падаше...

В настоящето.

Алекс падаше бързо в мрака сред градушка от натрошено дърво и душ от камъни, докато срутващата се мина проглушаваше ушите и, а водата бушуваше към входа на тунела и за бягство. Тя можеше да подуши края, който бързаше да я срещне. Водата беше толкова ледена, с мирис на сняг и стомана, смесени с някакво странно съскане на развалени яйца. Високо горе, много далеч, тя видя как звездите угаснаха. Изходът, където Том беше стоял само преди минути, сега гъмжеше от лепкави мазни сенки, докато земята се нагъваше и се сриваше в себе си.

Тя беше учила физика. Терминалната скорост беше... Е, не я наричаха терминална току-така. Падни достатъчно отвисоко и дори да си мравка, ще се разбиеш. Внезапното спиране след спускане от определена височина дори във вода би било като удряне на кола в тухлена стена. Със сигурност колата се смачква, а всичко останало - пътници, седалки и всичко подвижно - има собствена инерция. Хората биха се ударили един в друг или в седалките и предното стъкло, а освен това мозъкът, сърцето и дробовете им биха се размазали в костите. Така че, ако паднеше достатъчно отвисоко върху каквото и да било, ударът просто би я натрошил, би я унищожил.

Тя мислеше, че крещи, но не можеше да се чуе през обединения грохот на падащи скали и пенеща се вода. Нещо твърдо удари главата и отзад, не камък, а узито на Леопарда, все още овесено на рамото и, каишът прерязваше дясната и подмишница. Глокът на Леопарда бе първото, което се вкопа в кръста и. За първи път в живота си тя си пожела всички глокове да имат предпазител. Не мислеше, че оръжието може да стреля и да пробие дупка в гръбнака или в задника и, но и за това сигурно имаше първи път, както и за края на света и за възможността да падаш към смъртта си. От друга страна, един хубав бърз смъртоносен куршум...