Джон Броснан: Краят на небесните господари

— После какво стана?

Очите й бяха притворени, гласът задъхан.

— Дръпна одеялото ми… чак до стъпалата… После той… той хвана нощницата ми и я дръпна нагоре… над краката ми… над… корема… над гърдите… чак до гърлото.

— Значи беше гола пред погледа му?

— Да…

— Ти не извика ли, не се ли опита да избягаш?

— Не, братко Джеймз.

— И после?

— Сложи ръце на бедрата ми… и ме разкрачи. Покатери се на леглото ми и… застана на колене между краката ми. Пипаше ме… — Тя потрепери.

— Продължавай, сестро Ана.

— Все ме опипваше… на различни места. После легна върху мен, притисна ме с тялото си… и вкара своя… пенис в мен… и… — Очите й съвсем се разтвориха. Майлоу усили отделянето на феромони. — Той… го вкарваше и изкарваше…

Не е лошо, каза си Майлоу, за момиче, което е чуло една-две кратки, сухи и нарочно неясни лекции за техниката на половия акт.

— И на тебе ти харесваше? Усещането беше приятно, нали?

Тя вече се задъхваше. Пъшкаше. Той можеше да помирише възбудата й. Почти я усещаше на вкус.

— Да… хареса ми.

— И дори сега, когато говориш за това, пак ти е приятно, нали? Ти съвсем ясно си спомняш как е било…

— Да! Да! Да! — Тя отметна глава и се разтрепери. — Ох! — Опитваше се да потисне своя оргазъм, но не можа.

Тръпките по тялото й спряха след малко. Лицето на Майлоу, запази суровото си изражение, но вътрешно той се усмихваше тържествуващо.

Момичето сведе поглед. Сълзите й капеха на пода. Прикри лицето си с длани.

— Много съм разочарован от тебе, сестро Ана — каза той с леден глас. — Знаеш какво те чака, нали?

— Да, братко Джеймз — Гласът й се чуваше неясно.

— Публично признание, безмилостно бичуване от Майката, отговаряща за твоето спално и поне две седмици в пълна изолация.

— Да, братко Джеймз. Съжалявам. Не разбирам какво ми стана.

— Късно е да съжаляваш. Ще трябва да съобщя за случилото се. Върви в спалното и чакай!

Тя стана и, избягвайки очите му, припряно излезе от неговата килия.

Щом вратата се плъзна на мястото си, Майлоу наистина трябваше да се пребори със себе си, за да спре усмивката. Още усещаше миризмата й да се носи из въздуха. Всичко стана чудесно. Точно пред шибаните сензори на скапания Център успя да изнасили жена. Е да, с „дистанционно управление“, но си оставаше изнасилване.

Замисли се колко ли време е минало, откакто истински се е любил с жена. Май повече от сто години. Можеше да се каже, че вече доста е чакал.

Последната му партньорка беше тогавашната му съпруга — Рут. Преди декрета, който прекрати връзките между мъжете и жените. Рут отдавна умря. Беше достигнала пределната възраст преди около двадесет години. Преживя и допълнителните три години над двестагодишния предел, една съвсем не лоша премия. Но за съжаление й се наложи да ги прекара в тази дупка. Но пък и тя накрая бе станала налудничаво религиозна.

По един или друг начин Майлоу беше прекарал в Белведере повече от двеста и осемдесет години, макар че физически беше на сто и шестдесет. Разбира се, първите сто и двадесет години преживя в оригиналното си „аз“ на Майлоу Хейз, после в спомените му имаше празнина от около петнадесет години. Периодът на съзряването на тялото…

Тогава му се беше сторила добра идеята да остави „присадъка“ в Белведере, преди да тръгне с експедицията към колониите на Марс. При пристигането си в Белведере като беглец от Генетичните войни Майлоу носеше фалшиви документи за самоличност, но в тях беше посочена истинската му възраст тогава, четиридесет и осем години. Сто и двадесет години по-късно, навлязъл в последните десетилетия от живота на Висшия стандарт, той започна да се тревожи. Защото Майлоу Хейз беше безсмъртен. И ако не умреше според „схемата“, тоест по всяко време след навършването на двеста години до пет години след това, властите на Белведере нямаше да се забавят с екзекуцията му, също както веднага биха го убили, ако научеха, че той е Майлоу Хейз.

И затова първият Майлоу Хейз започна да измисля планове. Той сам предложи да участва в експедиция до колониите на Марс, като знаеше, че за него това пътешествие трябва да бъде еднопосочно. Щеше да отстрани по един или друг начин другите членове на екипажа и да размени самоличността си с най-младия от тях. И после, вече на Марс, щеше да поиска политическо убежище. Пререканията между Белведере и марсианските колонии не спираха, затова той беше сигурен, че ще удовлетворят молбата му.

Но месец преди тръгването той избра жена, за която беше уверен, че е в годината си за забременяване. Казваше се Карла Глайк и работеше в групата за рециклиране на водата. Тогава Центърът още не надзираваше всичко и всички, Майлоу лесно влезе в инсталацията, когато Карла дежуреше сама, упои я и я оплоди със своя ембрион-клонинг. Сегашният Майлоу не помнеше това — спомените му спираха до две денонощия преди тези събития, но помнеше плановете и самото му съществуване доказваше, че първият Майлоу успешно ги е осъществил.