Джо Хил - Пожарникаря

Старецът избърса уста с опакото на ръката си.

- Ще тръгнат след нас. Но може би не веднага. Вероятно имаме дванайсетчасова преднина пред тях. Може би трябва да се възползваме от това време, за да се ометем.

- Накъде ще поемем? - попита Али.

Дон беше паднал на едно коляно, за да е до Харпър. Извади ръката си от джоба и в нея държеше малък сгъваем нож, отвори острието и я погледна въпросително. Тя му кимна. Той направи възел с пъпната връв и я сряза на втория път. Върху пръстите му потеха кръв и амниотична течност.

- Ан Тра - каза Дон.

- Gesundheit 90 90 Gesundheit (нем.) - „наздраве“ (при кихане). - Б. пр. - рече му Рене.

Ъгълчето на устата на Дон се изкриви в изморена усмивка.

- Ан Тра - повтори той. - Намира се на Инишир. Чух за него по Би Би Си. Избрах го от около трийсет други места. Инишир е остров в Ирландия, Ан Тра е градът. Осем хиляди болни. Пълна подкрепа от правителството.

- Поредният остров - каза Али. - Откъде да знаем, че пак не е лъжа?

- Няма как - отвърна Дон. - А и тази лодка не е екипирана за презокеанско плаване. Ще извадим страшен късмет, ако успеем. Страшен късмет. Но това е най-доброто, с което разполагам.

Али кимна, извърна се и погледна към изгряващото слънце.

- Предполагам, че и без това нямаме какво друго да правим днес.

Харпър не се тревожеше за себе си. Чувстваше се изтощена, но доволна. Онези гъсти облаци бяха започнали да се размърдват и небето на изток беше станало почти перфектно чисто синьо. Помисли си, че денят е чудесен за плаване, и си спомни, че майката на Джон беше ирландка. Отдавна искаше да посети Ирландия.

Ник беше паднал на колене, за да бъде до нея. Гледаше бебето с чисто любопитство. Раздвижи ръцете си. Харпър се усмихна и кимна, след което се наведе, за да докосне нослето на Ашли с носа си.

- Здравей. Големият ти брат има да ти каже нещо - започна тя. - Той те поздравява. Казва, че е удоволствие да се запознае с теб, и те приветства на Земята. Казва да се приготвиш да се забавляваш, малко момиченце, защото утрото е ясно и ведро и точно тук историята започва.

Започната на 30 декември 2010 г. Завършена на 9 октомври 2014 г. Джо Хил, Ексетър, Ню Хампшър

Ако шофирате до края на Литъл Харбър Роуд в Портсмът, Ню Хампшър, той ще ви отведе до океана, но няма да намерите песъчливия път до Кемп Уиндъм. Мястото си го измислих аз. Много други отличителни черти на района обаче са точно така, както съм ги описал: Саут Мил Семътри, езерото Саут Мил, Пискатака Бридж. Тук-там съм променил по нещичко, за да послужи за целите на историята ми.

Една от опасностите при писането на благодарности е, че има голяма вероятност да пропуснеш някой, който е допринесъл много за книгата ти. Когато изразявах благодарността си в края на предишната ми книга, „NOS4A2“, забравих да спомена колко съм благодарен на д-р Дерек Стърн и разговорите, които провеждаме периодично. Макар от известно време терапията с разговори да не е особено популярна. На кой му се иска да приказва, когато може просто да глътне някое хапче, нали така? За съжаление обаче, психо-фармакологията си има ограничения; никой не може да ви напише рецепта за гледна точка. Не съм сигурен дали щях да успея да приключа предната си книга (или пък тази), ако не беше иронично шеговитата, начетена подкрепа на Док Стърн.

Когато работите над една книга четири години, получавате полезна информация от доста места. Благодарности за д-р Марк Софър, д-р Анди Сингх и д-р Брайън Наб, че отговориха на много от медицинските ми въпроси. Ако съм сгрешил някъде, не винете тях - когато трябва да избирам да служа на историята или на медицинската акуратност, избирам историята. Да си го кажа направо, не можете да наместите ладиевидната кост чрез стискане, макар че не е лоша фантазия. Деца, ако някога ви се случи нещо подобно, отидете в Спешното и се пригответе за операция. Въпреки това повечето от медицинските процедури на Харпър са в рамките на възможното... включително освобождаването на напрежението в мозъка на Отец Стори с дрелка.

Доста от приятелите ми прочетоха част или цялата книга в ранните етапи и ми дадоха полезни съвети: Крис Райъл, Джей-сън Киарамела, К. Робърт Каргил, Лорън Бюкс, Шейн Ленард и

Либърти Харди. Агентът ми по филмовите права Шон Дейли и съпругата му Сара ме подкрепиха и ми дадоха ценни идеи, след което Шон за нула време продаде правата на „Туенти Фърст Сенчъри Фокс“ и „Темпъл Хил“. Най-големите ми благодарности отиват при Стив Азбел, Айзък Клаузнер и Уик Годфри, че заложиха на Харпър и Джон, и на шефката на Шон, Джоди Хоч-кис, че заложи на мен.