Джо Хил - Пожарникаря

- Шунката? - учуди се Рене.

- Да’м - отвърна Дон. Имаше любителско радио, което на жаргон се наричаше „шунката“. С него можеше да улавя сигнали от брега и така беше разбрал всичко за много бременната жена, която вървяла на север с друга черна жена, тийнейджърка с обръсната глава, малко момче и много болен мъж, който говорел с британски акцент. Тази групичка бавно се придвижвала към Мъчайъс, откъдето щели да бъдат изпратени на острова на Марта Куин.

Само дето Дон вече бил ходил до острова на Марта Куин и на него не видял нищо друго освен обгорена пръст и овъглени скелети. Въпреки това слушал по радиото старата Марта - на няколко пъти - да говори за пицарията, училището и библиотеката, места, които не съществували от месеци. Които били изравнени със земята.

В такъв случай, щом островът на Марта Куин не бил убежище, значи, бил капан, но Дон не знаел как да ги спре да не влизат в него. Сметнал, че е най-добре да се навърта около брега и може би - може би - да плава само под укритието на мрака, така че когато Харпър и компания се доближат до Мъчайъс, да се опита да ги пресрещне и да ги предупреди. Но през последните няколко дни хората спрели да говорят за тях и Дон не знаел къде се намират и какво се случва с тях. Бил хвърлил котва близо до острова на Марта Куин, когато видял Феникса да се гмурва от облаците като шиб’ния Луцифер, кога паднал от небесата. Дон каза, че не бил сигурен дали бил доведен до тук, или примамен.

Харпър чу тази последна част откъслечно. Имаше чувството, че вътрешностите и се бяха обърнали с главата надолу.

- Какво става? - попита Дон. - Какво, да го шибам, се случва? О, мамка му. О, мамка му, не ми казвай.

- Дишай, Харпър! - нареди и Рене. - Вдишвай и издишвай. Бебето излиза. Всичко ще приключи след минута.

Али беше застанала между краката и. Долнището на Харп беше изчезнало неусетно и от кръста надолу беше мокра и гола.

- Виждам главичката му! - провикна се момичето. - О, майка му стара! Продължавай да напъваш, кучко! Ще стане работата! Всичко се случва точно сега.

Ник избяга и зарови лице в скута на Дон Люистън. Харпър затвори очи и напъна, имаше чувството, че се опитва да стовари вътрешностите си на палубата. Усети остра, възсолена миризма, която можеше да идва от океана или от плацентата и. Отвори очи за момент и отново видя Феникса, не беше по-голям от щраус, който се носеше с изпънати крила над тихите води до платноходката. Наблюдаваше я със спокойни и весели огнени очи. Приличаше на горящо петролно петно във водата.

Харпър напъна. Нещо поддаде. Нещо се разкъса. Слабините и като че ли бяха в пламъци и и носеха огромни дози болка и облекчение.

Бебето размаха дебели ръчички и изрева. Главата му накара Харпър да се сети за деформиран кокосов орех, намазан с кръв, върху нея имаше залепнало гъсто петно кестенява коса. От коремчето му се поклащаше дебела червена връв, която висеше над палубата и отвеждаше обратно към нея.

Разбира се, беше момиченце. Али сложи бебето в ръцете на майка му, цялата се тресеше, но не от студа.

Платноходката се полюшваше, както и новороденото в ръцете на Харпър. С малко по-силен от шепот глас тя изпя няколко стиха от „Ромео и Жулиета“ на дъщеря си. Тя отвори очи и погледна към нея с ириси, които представляваха ярки, сияещи пръстени от злато, драконовата люспа вече беше надълбоко в нея, до самата и същност. Харпър беше доволна. Нямаше да се наложи да я дава. Единственото, което трябваше да прави, беше да и пее.

Слънчевата светлина започна да се отразява по стоманеноси-ните краища на вълните. Харп вдигна поглед, за да потърси Феникса, не бяха останали повече от няколко огнени езика, които се носеха над водата. Искри и люспи пепел летяха във въздуха и се сипеха по косата и по ръцете и. Някои от тях паднаха върху дъщеря и, върху малкото и чело. Харпър се наведе и я целуна по него.

- Как ще я кръстиш? - попита Рене, чиито зъби тракаха. Цялата трепереше, но очите и блестяха от сълзи и радост.

Харпър потърка с палец челото на дъщеря си, за да разнесе малко от пепелта. Надяваше се в нея да има част от Джон. Надяваше се да е по нея, по двете им. Чувстваше, че е.

- Аш 89 89 Аш - на английски думата ash може да се използва за име, но също така означава „пепел“. - Б. пр. - отвърна нежно тя.

- Ашли? - попита Али. - Хубаво име.

- Да - съгласи се Харпър. - Наистина е хубаво. Ашли. Ашли Рукууд.

Рене разказваше на Дон за похода към Мъчайъс, за последното им плаване и за мъжете, които бяха убили Джон.