Сюзан Пфефър - Живота, какъвто го познавахме

Валежът спря по някое време вечерта, така че този път нямаше снежна буря, както миналия месец. Мат предположи, че натрупаният на покрива сняг не е повече от двайсет или най-много двайсет и пет сантиметра, така че няма смисъл да го чистим.

- Топлината от печката ще разтопи снега по покрива - реши той. - Би трябвало да очакваме през януари да вали сняг, а това означава, че ще имаме повече вода, отколкото ни е нужна.

Това звучеше чудесно, но колкото повече сняг трупаше, толкова по-трудно ставаше да се излиза навън. А аз все още не съм особено добра със ските, още повече че обувките на татко са твърде големи за краката ми.

Нищо не може да се направи по въпроса, така че няма смисъл да се оплаквам. Обаче ми липсва светлината в слънчевата стая.

8 януари

Много по-трудно е да караш ски, когато натрупаният сняг достига двайсет сантиметра. Постоянно падаме. Разбира се, Мат и Джони са допълнително уморени, защото трябва да разчистват пътека до шосето.

В замяна аз им пера дрехите.

Всички сме изнервени. Предполагам, че причината е снегът. Днес пак валя за кратко, натрупа още два-три сантиметра.

Зная, че не беше валяло почти месец, както и че Мат е прав, че е нормално явление за януари. Но ако на всеки две седмици през януари и февруари се трупа по двайсет сантиметра сняг, който не се топи с месеци, то колко щеше да има в крайна сметка?

Все още имаме тонове дърва, но какво ще стане, ако повече не могат да секат?

А ако запасите от храна свършат?

Зная, че не бива да се измъчвам така. Досега се бяхме справили. Не трябваше да мисля, че няма да оцелеем, ако продължи да вали. Но стомахът ми е свит на топка от злокобно предчувствие.

Тъпо е. Зная, че е тъпо. Но искам Питър да влезе през предната врата или татко, Лиза и бебето Рейчъл. Искам Дан да е тук. Искам да получа картичка от Сами, в която да ми се присмива, че съм била толкова задръстена, че да остана в Пенсилвания.

Искам снегът да се стопи от прозорците на покрива на слънчевата стая.

Искам все още да е Коледа.

8 Централен нападател от „Ню Йорк Янкис“. - Бел. прев.

9 Кетчър, а след това треньор на „Янкис“. - Бел. прев.

10 Централен нападател от „Мете“. - Бел. прев.

10 януари

Те са болни.

Започна с мама. Тази сутрин се опита да стане от матрака си и не можа.

- Нещо става с мен - промълви. - Никой да не се приближава.

Двамата с Мат се отдалечихме в другия край на стаята и зашепнахме, за да не ни чуе тя.

- Не можем да я преместим - каза той. - Ще замръзне в кухнята. Остава само да се надяваме, че няма да се заразим.

Но тогава изкрещя Джони. Беше най-ужасяващият звук, който съм чувала. Изтичахме при него и видяхме, че бълнува, изгаряйки от треска.

- Аспирин - извиках и се втурнах да донеса шишенцето.

Мат сложи чайника върху печката, за да направи чай.

Когато чаят стана готов, мама почти бе изпаднала в безсъзнание, но повдигнахме главата й и изляхме насила в гърлото й няколко лъжици чай с един аспирин. Страхувах се да не се задави, но след като видяхме, че преглъща, положихме отново главата й върху възглавницата. Цялата се тресеше, затова взехме одеялата от моя матрак и я завихме с тях.

С Джони беше по-тежко. Той мяташе ръце като обезумял и ме халоса толкова силно, че ме събори на пода. Мат застана зад него и задържа ръцете му, а аз бутнах аспирина в устата му и излях малко чай в гърлото му. След това изтичах в банята и донесох спирт. Мат го обърна по корем и го натискаше към матрака, докато разтривах гърба му. Джони пламтеше от треската и не спираше да мята одеялата.

- Нужна ни е помощ - казах. - Не зная дали трябва да правя това.

Мат кимна.

- Аз ще отида. Ти остани тук и се грижи за тях. -Но като се изправи, се олюля. За един ужасяващ миг си помислих, че ще сграбчи печката, за да не падне, но той се осъзна и се отпусна върху матрака на Джони. -Мога да се справя - промълви и изпълзя от постелята на брат ни до своята.

Не знаех дали иска да каже, че може да отиде до матрака си, или че ще доведе помощ, но беше очевидно, че не е в състояние никъде да иде. Подадох му два аспирина и налях още една чаша чай.

- Трябва да стоиш тук - заявих, когато той понечи да се надигне. - Мама и Джони са безпомощни. Трябва да се погрижиш огънят да не угасне и Джони да остане завит. Можеш ли да го направиш? Не зная колко дълго няма да ме има.

- Ще се оправя - кимна. - Върви. Питър ще знае какво трябва да се направи.