Сюзан Пфефър - Последните оцелели:Живота, какъвто го познавахме

Щом влязох в кухнята, ме посрещна странна, много приятна миризма, която в първия миг не успях да разпозная. После видях мама да удря нещо бяло и безформено. И докато го правеше, лицето й грееше в радостна усмивка.

- Ще опека хляб - каза ми тя. - Покрай палачинките се замислих с какво сме се запасили и си припомних, че купихме и мая. Тогава я прибрах в хладилника и напълно забравих за нея, но тя си остана там. Ще използвам вода вместо мляко, но и така ще стане. Що имаме прясно изпечен хляб.

- Шегуваш се!

Не можех да повярвам. Струваше ми се прекалено хубаво, за да е истина.

- Имам толкова мая, че ще ми стигне за шест хляба - увери ме мама. - Днес ще опека два, един за нас, половината от втория ще е за госпожа Несбит, а другата половина - за Питър. И като свършим нашия хляб, ще опека още един. Няма за какво повече да пазя маята. След това ще потърся някоя рецепта, за която не се иска мая. Ще имаме някакво подобие на хляб, докато не свършим брашното. Трябваше да се досетя по-рано.

- Можем да спестим малко за есента - предложих. -След като Джони и Мат се приберат от Спрингфийлд.

И понеже беше един от онези вълшебни дни, в който всички мечти се сбъдват, още не бях довършила изречението си и телефонът звънна. Толкова отдавна не беше звънял, че като го чух, едва не получих инфаркт. Изтичах да вдигна слушалката. Беше татко. В момента братята ми бяха в парка, така че не можеха да разговарят с него. Аз обаче можех.

Толкова страхотно беше пак да чуя гласа му. Той бил добре и Лиза - също. Тя посетила акушерката си, която я уверила, че и бебето е добре. Татко добави, че по три пъти на ден се опитвал да набере нашия номер, както и номерата на баба ми, че и на родителите на Лиза. Преди два дни най-после успял да поговори с майка си, с баба. И тя била добре. А преди седмица Лиза се свързала със своите родители. Те също били добре.

Каза, че няма търпение да ни види. Бил сигурен, че ще се справим. Сега, или по-скоро през последните две седмици, никъде в Спрингфийлд не се продавали хранителни продукти, но двамата с Лиза успели да се запасят в изобилие още в началото на това бедствие, а и имали приятели, които потеглили на юг и им оставили всичките си запаси от консерви и други храни в кутии и кашони. Освен това той чул, че местните фермери започнали да засяват градините си и дори първата реколта била готова, така че някои камиони потеглили по пътищата и нещата нямало завинаги да останат все така.

Достатъчно ми беше само да чуя татко да ми говори така и в същото време да ми ухае на топъл хляб от кухнятa, за да се настроя много по-оптимистично от вчера.

Мама изглеждаше безкрайно горда от себе си, като и извади от фурната самуните с вдигащ пара хляб, със златистокафява коричка отгоре, много по-добър от хляба във всичките магазини по света. Мат се метна нa колелото си, за да отнесе по половин хляб на госпожа Несбит и на Питър в лекарския му кабинет.

Извадихме фъстъченото масло и конфитюра, за да намажем обилно дебелите филии от още топлия хляб. На това му викахме „отворен сандвич“.

Мама заяви, че ако продължаваме така яко да плюскаме, накрая ще затлъстеем и ще измрем от преяждане, ала не й обърнах внимание. Беше разкошно.

После, защото, когато добрите неща решат да се случат, те просто се случват, пуснаха тока, при това точно в седем вечерта, когато най-много ни трябва. И не го спряха за цели три часа.

Мама три пъти зареди пералнята, като успя да изсуши прането от първите две зареждания. Всички чинии преминаха през миялната машина. Не забравихме да включим централния климатик и да охладим цялата къща. А за пълен разкош Мат препече една филия в тостера и всички си гризнахме от нея. Май съвсем бях забравила какъв връх е препечената филийка - хрупкава отвън и мека в средата.

Преди два дни Мат се качи на тавана и домъкна оттам един стар черно-бял телевизор с вградена антена. Мама си припомни, че тези антени някога били наричани „заешки уши“, което пък на мен ми се стори адски глупаво.

И понеже още имахме ток, включихме телевизорчето и уловихме два канала. Цялата мъка беше в това, че повече не можехме да приемаме сигнал от другите ни два телевизора, понеже кабелната връзка беше напълно пропаднала.

Беше страхотно само да видя картина на екрана. По единия канал течеше някаква религиозна програма, по другия повтаряха сериалите „Зайнфелд“ и „Приятели“. Познайте коя програма избрахме?!

Гледането на ситкомите си беше, като да дъвчеш препечена филийка. Преди два месеца в моя живот са съществували толкова много неща, на които не съм обръщала никакво внимание. Но сега бях така радостна, все едно че Дядо Коледа, Великденският заек, Феята на зъбките и Магьосникът от Оз заедно са ни дошли на гости.