Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

Здесь есть возможность читать онлайн «Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2015, ISBN: 2015, Издательство: Ибис, Жанр: sf_postapocalyptic, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Последните оцелели: Изгубени завинаги: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Последните оцелели: Изгубени завинаги»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Завладяваща от първата до последната страница.“
ПЪБЛИШЪРС УИКЛИ
Когато огромен астероид се сблъсква с Луната и я измества от орбитата й, животът на седемнайсетгодишния Алекс Моралес се променя завинаги. Дали някога всичко отново ще е както преди? Алекс си задава този въпрос всеки ден. Защото след настъпилите природни катаклизми животът в Ню Йорк е сведен до борба за оцеляване. В прозорците на небостъргачите не греят светлини, развалени и изоставени коли задръстват кръстовищата, мародери обикалят улиците в търсене на последните останали хранителни запаси. Ню Йорк се е превърнал в остров на бедните – който е можел, отдавна е напуснал града. Родителите на Алекс са изчезнали и той е принуден да се грижи съвсем сам за двете си по-малки сестри. Но един въпрос той не смее да си зададе: Ще има ли достатъчно сили да се пребори за оцеляването и на тримата?

Последните оцелели: Изгубени завинаги — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Последните оцелели: Изгубени завинаги», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Алекс довърши тиквения си пудинг и се усмихна. Ако преди седем месеца някой му беше казал, че ще очаква с нетърпение бъдеще, в което малката му сестричка забременява, преди да навърши осемнайсет, а той самият става работник, вместо студент, Алекс би побеснял. Но сега всичко това му звучеше като земен рай.

Изглежда, всички жители на Горен Уест Сайд, които не бяха напуснали града, бяха дошли в „Сейнт Маргарет“ този следобед. Малцината останали преподаватели от „Винсент де Пол“ и „Холи Ейнджълс“ седяха на обща маса и се смееха заедно. Харви седеше на друга и се тъпчеше с храна. Алекс вече дори не можеше да го мрази. Животът по изключение бе станал хубав и момчето не чувстваше гняв към никого.

Докато той и сестрите му вървяха към дома, чуха шум по Деветдесета улица.

- Какво е това? - попита Джули и Алекс долови напрежението в гласа ѝ.

Бри изглеждаше объркана.

- Звучи, сякаш някой се забавлява - каза тя. - Чувате ли? Мисля, че се смеят.

Идеята, че някой може наистина да се радва, звучеше толкова неправдоподобно, че страхът в миг напусна и тримата. Отправиха се по посока на звука. Там, на ъгъла на Деветдесета и „Колумб“, дванайсетина мъже играеха хандбал.

Един от тях видя Алекс и сестрите му.

- Идвай - провикна се той. - Трябват ни още играчи.

Алекс посочи към сестрите си.

- Ами те?

- Мажоретки! - отвърна мъжът.

- Може ли? - попита с желание Джули. - О, Алекс, моля те!

Алекс изгледа Джули и Бри. Половината играчи кашляха от замърсения въздух. Бри не би могла да остане навън задълго. Но нито един от тримата не беше имал поводи за забавление от рождения ден на Джули насам.

- Само за няколко минути - обяви Алекс. - Бри, ти ще си публика.

- Дадено - отвърна Бри, но и тя кипеше от вълнение.

Пресякоха улицата и се присъединиха към групата.

- Не е Ден на благодарността без малко спорт-каза един от мъжете.

- Стегнете ce! - обади се друг. - „Акули“ срещу „Гиганти“!

- На нас ни трябва още един човек - провикна се трети. - Ела, хлапе. Ще бъдеш гигант.

И за един славен миг Алекс се почувства точно такъв.

вторник, 29 ноември

Преди ваканцията за Деня на благодарността в академия „Сейнт Винсент де Пол“ бе имало осем дванайсетокласници. Сега бяха останали пет. Алекс реши, че повечето са напуснали с охраняваната група предишния ден.

Джеймс Флахърти беше сред заминалите. Това обезпокои Алекс. Бащата на Джеймс беше доктор и Алекс се надяваше да получи от него още патрони за инхалатора на Бри, когато наличните свършеха.

Но нямаше значение. Бри имаше достатъчно за момента. Тримата скоро щяха да напуснат града и да пристигнат на ново място е доктори, болници и истински лекарства.

Две седмици. Щяха да издържат още толкова. Несъмнено щяха да издържат още две седмици.

15 .

четвъртък, 1 декември

Нямаше представа колко беше часът, когато се събуди - знаеше само, че му беше студено. Беше свикнал да му е студено, но сега беше различно.

Прокара пръсти по масичката, за да напипа фенерчето, и събори пълната с вода чаша, която винаги държеше до дивана си. Но не последва звук от разливаща се вода.

Освети чашата с фенерчето и видя, че нищо не се е разляло от нея. Там имаше само лед, не вода. Стайната печка явно беше останала без газ.

Беше знаел, че това, рано или късно, ще се случи, но беше посветил доста време в молитви да успеят да се изнесат, преди бедата да ги застигне.

- Не можа ли да почакаш две седмици? - попита той.

Явно не. Въпросът беше как щяха да се справят сестрите му, особено Бри.

Позволи на познатото усещане на паника да мине през него, след това започна да разсъждава. Оставаха само дванайсет дни и поне в някои от тях щеше да има ток. Бри можеше да включва електрическото одеяло и електрическата печка. Той и Джули щяха да са на училище, а нямаше причина да допусне, че газта щеше да свърши и там.

А през остатъка от деня, или от това, което минаваше за ден, нямаше да имат проблеми, ако стояха с пуловери, палта, шалове, ръкавици и няколко чифта чорапи. Сградата осигуряваше някаква защита от студа. Алекс не беше сигурен, но предполагаше, че температурата навън не падаше под минус пет градуса през деня, значи, и вътре беше толкова, или малко по-топло.

Нощите щяха да са по-тежки, но тримата все още имаха резервни одеяла. Момичетата спяха в спални чували. И двете бяха толкова слаби, че можеше да се вмъкнат заедно в един чувал, което би им помогнало, защото щяха да се топлят взаимно. Щеше да помогне и на него, тъй като и на него би му било по-топло в спален чувал. Джули нямаше да иска да си даде спалния чувал, но щеше да ѝ се наложи. Астмата не беше заразна.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Последните оцелели: Изгубени завинаги»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Последните оцелели: Изгубени завинаги» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Последните оцелели: Изгубени завинаги»

Обсуждение, отзывы о книге «Последните оцелели: Изгубени завинаги» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x