Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Изгубени завинаги

- Без ток през целия уикенд? - провикна се мъжки глас от задните редове.

- Всички общински служители полагат неимоверни усилия в изключително трудни условия - отговори отец Франко. - Из цялата страна има прекъсвания.

- Ами телефоните? - попита една жена.

Отец Франко погледна към листа си.

- Не е уточнено кога ще бъде възстановен телефонният сигнал. Повтарям, тези проблеми засягат цялата страна. Повечето комуникационни сателити са разбити. Да продължим нататък. Летищата ще останат затворени до следващо нареждане. Не е взето решение кога ще бъдат отворени обществените и енорийските училища. - Отново погледна към събраното множество. - Ще окачваме всяка информация, която получим от архиепископията, на таблото за съобщения, така че не забравяйте да го проверявате ежедневно. Всички черкви работят с намален персонал. Убеден съм, че разбирате защо. Но архиепископията постанови, че всички черкви ще бъдат отворени от шест сутринта до осем вечерта. Възможно е в някой момент да няма свободен свещеник, но Иисус Христос, нашият спасител, винаги ще чуе молитвите ви.

Алекс се беше надявал, че познатата обичайност на църковната служба ще го успокои, ала сега главата му се завъртя заради всичко казано от отец Франко. Не че беше особено изненадан. Знаеше за телефоните, за електрозахранването, за метрото. Но не беше знаел, че това е известно и на всички други. По някакъв начин беше имал усещането, че проблемите засягат само Западна Осемдесет и осма улица. Ала не само папи беше закотвен в Милагро дел Map - животът на безброй хора из целия свят беше засегнат от отменянето на полетите. Мами също не беше единственият човек, принуден да остане на работа, без начин да се свърже с близките си.

Алекс се помоли на Бог да му даде мъдрост, за да прозре какво се изисква от него, и сила, за да успее да го осъществи. Помоли се за душите на загиналите и за завръщането на изчезналите. Благодари на Бог за Църквата, без която би бил изгубен.

Когато се прибра, сестрите му бяха будни и се шляеха напред-назад из апартамента.

- Върна се! - извика Бри, сякаш Алекс беше отсъствал седмици, а не часове. - Къде беше?

- В „Сейнт Маргарет“, оставих ти бележка. Не я ли видя?

- Видях я - призна Бри. - Тревожехме се, че може да не се върнеш веднага.

- Ами върнах се. И съм гладен. Вие закусихте ли?

- Не - каза Бри. - Нямахме апетит, понеже не знаехме дали си добре.

- Добре съм. - Алекс се опита да скрие раздразнението в тона си. - Защо не ни направиш закуска, Бри? Ще бъдем в по-радостно настроение, след като закусим.

- Нима имаме поводи за радост? - попита Джули. -Не знаем къде са мами и папи, нито какво се случва, нито кога нещата ще се оправят.

- Е, можеш да се радваш, че не си на училище и не те скъсват на теста по английски - предложи Алекс. -Радвай се, че имаме храна вкъщи и че сме заедно. Радвай се, че слънцето грее и че си имала възможността да се наспиш. Има много неща, на които можеш да се радваш, стига да искаш.

- Искаш ли да помиришеш млякото? - обади се Бри от кухнята. - Струва ми се, че е наред.

Алекс отиде при нея и го подуши.

- Наред е. Нека си хапнем мюсли с мляко, докато все още можем.

- Какво искаш да кажеш? - попита Джули. - Кога няма да можем да закусваме мюсли с мляко?

- Отец Франко каза, че не знаят кога ще възстановят електрозахранването. Това е всичко. Може би в понеделник. Няма смисъл да купуваме мляко преди това.

Бри напълни три купички с мюсли от пшеница и наля малко мляко в своята. Опита вкуса, усмихна се и кимна доволно. После наряза един банан и разпредели парченцата.

- Какво друго каза отец Франко? - поинтересува се Джули.

- Каза, че летищата са затворени, а телефонната връзка е прекъсната за известно време - предаде Алекс. - Ето защо не можем да се свържем с мами. Опитах да звънна в болницата тази сутрин, но телефонът не даваше сигнал. Цяло щастие е, че папи и Карлос успяха да се свържат с нас вчера. Освен това не знаят кога ще отворят отново училищата.

- Това би трябвало да те радва - подхвърли Бри към Джули.

- Училището ми липсва - въздъхна Джули. - Скучно ми е. В училище поне правя нещо и се виждам с приятелите си.

-И тук има какво да правиш - каза Алекс. - Това важи и за двете. Защо след закуска не разпределите храната, която взехме от чичо Джими?

- Може да не се побере в шкафовете - отвърна Бри.

- Опитайте се да я сместите - настоя Алекс. - Знаете отношението на мами и папи към безпорядъка. Което ми напомня, Джули, ти сети ли се да вземеш батерии?