Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

Напълних ги с по-малките неща и осъзнах, че когато ги изпразним, можем да ги ползваме, за да събираме дъждовна вода.

Знам, че намерих повече неща, но ми е трудно да си спомня какви бяха. Всяко едно от тях беше съкровище, което очакваше да бъде открито.

Няма нищо по-красиво от половин руло тоалетна хартия.

Най-хубавото на чисто новата ми кариера на взломаджия беше усамотението. За осем великолепни часа не разговарях с никого. Не се натъкнах на никого. Не погледнах към никого. И съответно никой не говори с мен, не се натъкна на мен и не погледна към мен.

Нямах търпение да покажа на всички моята плячка. Чувствах се като на Хелоуин, само дето се вълнувах хиляда пъти повече. Въпреки това част от мен се почувства тъжна, че изоставях тихото си уединение.

След осем часа бях премръзнала, гладна и изморена. Уверих се, че всичко е натоварено, и подкарах колелото към нашата къща.

С Мат и Джон се разбрахме да се чакаме до пощенската кутия, така че мама да си помисли, че сме били заедно през цялото време. По-големият ми брат вече се намираше там, когато пристигнах, а по-малкият се появи няколко минути по-късно. Колелата на всички ни бяха натоварени.

Мама се опита да си наложи неодобрително изражение на лицето, но можех да видя искрицата в очите ѝ, когато ѝ показахме плячката си. Съвсем скоро я обзе коледното настроение.

— Любимият ми шампоан — каза тя. — О, я вижте това. Не съм решавала кръстословици от месеци!

Разбира се, всички охкахме и ахкахме над въдиците с макари, мухите, мрежите, гумените ботуши и кутиите със сол. Мат беше открил неотворена консерва котешка храна за Хортън и безжичен циркуляр, в който все още беше останал заряд.

Нито един от братята ми не се беше сетил да вземе тоалетна хартия или сапун, или някое от другите полезни неща, които открих. За щастие, винаги можех да обиколя къщите, които бяха претърсвали.

Не мога да отрека, че Джон беше намерил най-голямата находка от всички. Брат ми беше искрено развълнуван, когато ми подаде една кутия.

— Изпробвах два от тях — каза ми той. — Бяха наред, така че вероятно и другите работят.

Кутията не беше голяма, но така се развълнувах при мисълта какво мога да открия в нея, че ръцете ми започнаха да треперят, докато я отварях. Вътре открих двайсет и четири светещи химикалки, на всяка от тях пишеше: „Недвижими имоти Уолтър. Вашият дом е наша отговорност“.

Включих една от химикалките и тя наистина заработи.

— Вече можеш да пишеш в дневника си, без да използваш фенерчето — каза Джон.

Трябваше да го разцелувам. В интерес на истината, пиша тези редове, когато всички вече си легнаха и заспаха, благодарение на Недвижими имоти „Уолтър“. Ако някога си купя къща, определено ще е от тях.

7 май

Мама не искаше да ни пуска да претърсваме други къщи.

— Взехте достатъчно — каза ни тя. — Краденето не е игра.

— Ние не крадем — възпротиви се Мат.

— Вземате неща, без някой да ви е разрешил да го правите — отвърна мама. — Същото е като краденето.

Въпреки това не я забелязах да се подвоуми да реши една от кръстословиците.

8 май

Мат и Джон отидоха до града, за да вземат нашата храна, а аз бях прекалено нервна, за да остана в къщата.

— Отивам до госпожа Несбит — съобщих аз и се зарадвах, че мама не изнесе отново лекцията си за краденето.

Първото нещо, което намерих, беше ръчна отварачка за консерви, взех я за Мат и Джон. Никой не се беше сетил да вземе една в събота. Никога не съм смятала госпожа Несбит за пътешественичка, но въпреки това тя разполагаше с козметична чанта, която беше скрила, с пакет хартиени кърпички, малко сапун и три пакета дезинфектант за ръце. Също така беше оставила четвърт руло тоалетна хартия.

Най-интересното беше една малка електрическа печка. По времето, когато госпожа Несбит умря, токът се беше превърнал в част от миналото, така че никой не си беше направил труда да я вземе.

— Можем да я използваме в кухнята — казах на мама. — Или навсякъде, където имаме ток.

— Добра идея — съгласи се тя. — Можем да я сложим в слънчевата стая и да спестим малко дърва.

Разбира се, когато най-много чакаш да дойде токът, той не идва. Не ни беше навестявал от онези приказни четири часа преди няколко дни.

Мама и аз проведохме дълга дискусия за причините, породили Първата световна война, така че да се почувства, все едно сме свършили нещо полезно. Тази война ми се струва много глупава, но в крайна сметка на мен всички войни ми се струват такива, като се има предвид как приключват накрая нещата.