Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

Някъде там със сигурност съществува място, на което хората продължават да ядат яйца и да пият мляко. Нямам представа къде е това място и как си добиват храната в него, но се обзалагам, че някъде в Америка съществуват райони, където все още има храна и ток, и много книги за четене.

Президентът имаше деца. Вицепрезидентът имаше внуци. Милионерите, сенаторите и филмовите звезди имаха семейства. Едва ли тези хора ядат само консерви със зеленчуци.

Зачудих се дали си правят списъци за пазаруване. Зачудих се дали предпочитат ромен.

30 април

Мразя неделите. Тази ми се струва най-лошата, защото е последната от месец април.

Господин Дануърт ни носи торбите с храна в понеделник, а с тях последните новини и чувството, че в Хауъл все още живеят хора. Всяка неделя, макар никой от нас да не го изрича на глас, се тревожим, че може да не се появи, че доставките на хранителни продукти ще секнат, че ще се върнем в същото положение, в което се намирахме през зимата — съвсем сами и бавно умиращи от глад.

Само дето сега щеше да е много по-зле, защото за известно време имахме храна, а с нея дойде и причината да се надяваме.

Ако не бях започнала отново да пиша в дневника ми, нямаше как да разбера, че е последната неделя на април. Нямах основание да смятам, че нещата ще се променят само защото календарът се мени, но въпреки това се тревожа. Може би хранителните доставки щяха да траят до края на април.

Мразя неделите.

1 май

Днес нямаше доставка на храна.

Прекарахме целия ден в очакване. Всеки звук ни караше да подскачаме. Джон и аз се преструвахме, че учим, а мама се правеше, че ни вярва. Най-накрая се отказа.

Никога не е светло, но с настъпването на пролетта започваше да се стъмва по-късно. Най-накрая приехме факта: беше станало вечер, а господин Дануърт не идваше.

— Ще се оправим за няколко дни — каза мама. — Все още разполагаме с храна в килера. Ще ни стигне за цяла седмица, ако сме внимателни.

Знаех какво означава „внимателни“. Ние да се храним по веднъж на ден, а мама да спре напълно.

— Само защото не сме получили доставка, не означава, че няма никаква храна — намеси се Мат. — Може би господин Дануърт не може да използва снегохода вече. Може би им е свършил бензинът. Утре ще отида в града и ще проверя.

— Няма да ходиш сам — нареди мама. — Миранда ще дойде с теб.

— Защо не отида аз? — изхленчи Джон.

— Защото се провали на теста си по алгебра — отвърна мама.

Чувствам се странно. Затворена съм тук от толкова дълго време, че си мислех, че ще се радвам да изляза някъде, където и да е, дори и само до града. Но това ме плаши.

Ами ако там няма никой?

2 май

Тази сутрин мама накара мен и Мат да ядем на закуска. Каза, че с Джон ще ядат по-късно, но всички знаехме какво означава това — Джон щеше да се нахрани, а тя щеше да забрави да го стори.

Решихме да вземем колелата, да ги караме, където можем, и да ги бутаме там, където не можем. Използвах велосипеда си доста често миналото лято, но в един момент престанах да го правя, защото се страхувах какво мога да видя. Така или иначе, след снежната буря нямах възможност да го карам.

През по-голямата част от пътя имаше пътна настилка. На някои места обаче дъждът и снегът бяха образували ледена покривка и се наложи да вървим или да се хлъзгаме по нея. Двамата паднахме повече от веднъж, но никой от нас не си счупи някоя кост.

Подобно пътешествие можеше да се определи като добро. Без счупени крайници.

— Кметството сигурно ще е затворено — казах на Мат. — Мисля, че е отворено само в петъците.

— В такъв случай ще се върнем в петък — отвърна брат ми. — Ако и тогава е затворено, ще видим какво ще правим.

— Ще се наложи да се преместим — казах аз. — Може би, така или иначе, трябва да го сторим и да намерим училище, където Джон може да учи алгебра.

— Мама иска да останем възможно най-дълго тук — отбеляза Мат.

— Ако нямаме храна, не можем да останем — заявих аз.

— Не ми казваш нищо ново — отвърна брат ми.

— Съжалявам — изрекох, макар всъщност да не съжалявах. Понякога си мисля, че мама и Мат вземат всички решения, без да се интересуват какво мисля аз.

Нямам представа кога двамата успяват да си шепнат заговорнически относно бъдещето ми, тъй като четиримата сме затворени в една и съща стая ден и нощ, но предполагам, че продължават да го правят. Навярно обсъждат също бъдещето на Джон и алгебрата.