Сюзан Пфефър - Последните оцелели - Светът, в който живеем

— Какво? — учудих се аз. — Валеше. Не ви събудих. Спря да вали. Сега вали отново и така като гледам, ще вали всеки ден до края на живота ни и ще ни отнесе в морето.

— Какво ще стане, ако дъждът отмие снега и след това спре да вали? — попита Джон. — Откъде ще си намерим вода?

— Кладенецът ще се напълни, когато снегът се разтопи — обясни мама. — Докато тръбите не замръзнат, всичко ще бъде наред.

— Течаща вода — казах аз. — Ще е много по-лесно да перем с нея сега, когато имаме ток от време на време.

— Колко забавно — рече мама. — А някога приемахме всички тези неща за даденост. Вода. Електричество. Слънчева светлина.

— Продължаваме да живеем без слънчева светлина — отбеляза Мат. — Не можем да разчитаме и на електричеството. Нито пък на водата.

Мама погледна към една от тенджерите с дъждовна вода.

— Това е добър знак — каза тя. — Знак, че предстоят по-добри неща.

28 април

Вчера следобед заваля отново и оттогава не е спирало. Силен, тежък дъжд.

Мама реши да го отпразнуваме, като ни даде тестове за решаване.

Джон се провали на своя. Мама се намръщи.

— Какво значение има? — попита брат ми. — Какво ще стане, ако не науча алгебрата?

— Един ден училищата ще отворят отново врати — отговори мама. — Нещата ще станат по-нормални. Трябва да залягаш над уроците, за да си готов, когато това се случи.

— Тази няма да я бъде — сопна се Джон. — Дори училищата да отворят врати отново някъде, това някъде няма да е тук. Няма достатъчно хора.

— Не можеш да си сигурен — отвърна мама. — Не знаем колко души са се окопали в домовете си, също като нас, и чакат да настъпят по-добри времена.

— Обзалагам се, че които и да са те, не изучават алгебра — заключи Джон.

29 април

Качих се горе в стаята на мама, за да си взема нещо за четене. Прочетох толкова много пъти всяка от книгите в моята стая, че мога да отворя на произволна страница и да изрецитирам написаното по памет.

Или поне се чувствам по този начин.

Мама обича биографиите. Мен поначало не ме привличат, а предвид случилото се миналата година, ме интересуват още по-малко. Мария I, кралицата на шотландците, е прекарала по-голямата част от живота си в затвора, след което са ѝ отсекли главата, но в сравнение с мен ѝ се е разминало леко.

Колко вулканична пепел е трябвало да диша всеки ден?

Едно от хубавите неща на тези биографии е, че не съм ги чела. Поне не всички, не и целите. И тъй като не мога да отида до книжарницата или до библиотеката, за да си взема нещо ново, търся книги в спалнята ма майка ми.

Мама очаква от нас да поддържаме стаите си колкото се може по-чисти, макар че не прекарваме почти никакво време в тях. Веднага забелязах, че няма прах нито по мебелите, нито по книгите. Издърпах една от рафта, погледнах я, за да видя дали ще ми се стори поне малко интересна, не ми се стори и взех друга.

Забелязах, че има нещо залепнало за третата книга, която издърпах, някакво листче хартия, което извадих. Оказа се списък за пазаруване. Вероятно мама го беше използвала като отбелязка.

Мляко

Ромен [1]

Портокалов сок

ПЗХ

Масло

Яйца

Малиново сладко

Това беше всичко. Това беше целият списък, който съдържаше само седем неща. Отне ми няколко секунди, за да разгадая, че ПЗХ е „пълнозърнест хляб“. Мина толкова много време, откакто за последно ядох хляб, да не говорим за пълнозърнест.

Толкова много време, откакто ядох която и да е от тези храни. Цяла вечност дори не съм се сещала за малиново сладко и масло.

Няма да е правилно, ако кажа, че докато гледах списъка (от който не можех да сваля очи), огладнях, защото постоянно бях гладна. Храната, която получавахме всяка седмица, стигаше да ни поддържа живи, но не и да ни засити. Определено не ми навяваше и носталгични спомени. За добрите стари времена, когато човек можеше да вдиша въздуха и да си намаже малиново сладко върху препечена филийка! На Мария I, кралицата на шотландците, може и да ѝ е липсвала препечената филийка (ако по онова време вече е била открита), но не и на мен. Отдавна преодолях всичко това.

Роменът обаче привлече вниманието ми. Този зеленчук беше написан с почерка на майка ми незнайно кога и ме накара да си спомня кои бяхме и какви бяхме. Семейство, което ядеше ромен. Другите фамилии предпочитаха айсберг или маруля, или бостънско зеле. Ние ядяхме ромен. Семейство Еванс от Хауъл, Пенсилвания, предпочиташе ромен.

Дали другите оцелели са яли някога ромен и малиново сладко? Ние ли сме последните на Земята, които някога са го правили?