Филип Рив - Хищническо злато

— Ах, да — отвърна трезво Пенироял. — Всички са чували за злополуката с МЕДУЗА. Виж ти, дори мога да се сетя точно какво правих по това време. Намирах се на борда на Читамоторе в компанията на една очарователна млада дама на име Минти Бапснак. Видяхме проблясъка, който освети източното небе от половин свят разстояние…

— Е, ние бяхме точно до Лондон. Ударната вълна ни отнесе надалеч. На следващата сутрин отидохме да проверим какво е останало от него. Целият град, домът на Том, беше изгорял до основи от оръжие, което майка ми беше намерила. Затова стоим настрана от Стара технология.

— Ах — отвърна Пенироял и се почувства изключително неудобно.

— Ще си лягам — заяви Хестър. — Боли ме главата. — Наистина беше така — няколкото часа непрестанно говорене от страна на професора бяха предизвикали жестока и туптяща болка в сляпото ѝ око. Тя отиде до пилотското място, за да целуне Том за лека нощ, но не ѝ беше приятно да го направи, докато Пенироял я гледа, затова само го пипна за ухото и му каза: — Повикай ме, когато искаш да си починеш — и се насочи към каютата на кърмата.

— Упс! — каза професорът, когато останаха само двамата с Том.

— Малко е своенравна — призна си младежът, засрамен от изблика на любимата си. — Но всъщност е прекрасна. Просто е срамежлива. Веднъж опознаеш ли я…

— Разбира се, разбира се — прекъсна го Пенироял. — Човек веднага може да види, че под тази неконвенционална външност се крие една абсолютно… хм… — Професорът не можа да измисли нещо хубаво за момичето, затова просто не продължи, а погледна през прозореца към осветената от лунната светлина планинска верига. Светлините на някакъв малък град се движеха по равнините долу. — Тя греши за Лондон, да знаеш — каза най-накрая той. — Имам предвид, греши, че е изгорял до основи. Говорих с хора, които са били там. Останали са доста руини. Цяла секция от Търбуха се е запазила в Безлюдните територии западно от Батмунк Гомпа. Една моя позната археоложка, очарователна млада дама на име Круис Морчард, твърди, че е влизала вътре , в един от големите фрагменти. Звучи невероятно, но навсякъде имало овъглени скелети и големи парчета наполовина разтопени сгради и машинарии. Радиацията от МЕДУЗА е предизвиквала появата на светлини сред останките, подобно на някакви блуждаещи огънчета… или може би е по-правилно блуждаещи огньове?

Този път беше ред на Том да се почувства неудобно. Унищожението на родния му град все още беше отворена рана за него. Бяха минали две и половина години, но заревото от онази величествена експлозия все още осветяваше сънищата му. Не искаше да говори за руините на Лондон, затова смени темата на разговора с любимата тема на професор Пенироял, а именно — самият професор Пенироял.

— Предполагам, че сте посещавали някои много интересни места?

— Интересни! О, нищо не знаеш, Том! Нещата, които съм виждал! Когато кацнем на аеропристанището в Брайтън, първата ми работа ще е да отида в някоя книжарница и да ти купя всичките си книги. Изумен съм, че не си попадал на тях досега. Та ти си толкова умен младеж.

Том сви рамене.

— Опасявам се, че ги нямаше в библиотеката на Лондонския музей…

— Разбира се! Гилдията на така наречените историци! Пфу! Прашасали дърти пръдльовци… Знаеш ли, някога кандидатствах при тях. Главният им историк, Тадеус Валънтайн, ме отряза! Само защото не му харесаха откритията, които бях направил при пътуването ми до Америка!

Интересът на Том веднага беше привлечен. Не му харесваше някой да определя старата му гилдия като дърти пръдльовци, но Валънтайн беше различен. Валънтайн беше убил по жесток начин родителите на Хестър и беше се опитал да убие него самия. Всеки, който не харесва Валънтайн, беше добре дошъл.

— Какво намерихте в Америка, професоре?

— О, хм, Том, то си е цяла история! Искаш ли да я чуеш?

Младежът кимна. Тази вечер нямаше как да напусне пилотската кабина заради силния вятър от юг, така че щеше да се радва да чуе една добра история. Приказките на Пенироял бяха събудили нещо у него, спомен за едни по-прости времена, когато се свиваше под завивките си в спалното помещение на чираците трета степен и четеше на светлината на факла историите на великите изследователи историци Монктън Уайлд, Чънг-Мей Спофърт, Валънтайн, Фишакър и Комптън Карк.

— Да, моля, професоре — отвърна той.

— Северна Америка — започна Пенироял — е мъртъв континент. Всички знаят това. Открит е през 1924 4 4 В този свят може и да е 1924 г., но в нашия е 1492 г. — Бел. Dave от Христофор Колумбо, велик изследовател и детектив. Америка се превръща в империя, която някога е владяла целия свят, но е изцяло унищожена по време на Шейсетминутната война. Тя е дом на обитавани от духове червени пустини, отровни тресавища, образувани от атомни бомби кратери, ръжда и безжизнени камънаци. Само шепа дръзки изследователи смеят да стъпят там, археолози като Валънтайн и бедната майка на твоята приятелка, за да събират останки от Стара технология от древните бункери комплекси.