Джулианна Бэгготт - Изпепелени

След което се обляга сковано на стола си и се оглежда наляво и надясно, за да види кой друг е чул разговора им. Няколко души са го чули и извръщат погледи, сякаш за да не го накарат да се чувства още по-неловко. В този момент Партридж осъзнава, че ще трябва да прави същото нещо още хиляди пъти по толкова много различни начини.

На подиума се качват важни хора, които говорят за самоотвержеността на баща му, неговата интелигентност и способност да прозре бъдещето, но най-вече за това, колко са му задължени, че е спасил живота им. Речите на тези церемонии винаги карат Партридж да се чувства неудобно и тази вечер не е изключение.

Един от съветниците на баща му се навежда към микрофона и казва:

— Уилъкс спаси всеки един от нас от смърт, от осакатяване. Не е нужно да живеем сред онези несретници — всички те са убийци, изнасилвачи и чудовища. Ние бяхме избрани. Нека завинаги бъдем достойни за този избор! — той вдига ръка и посочва Партридж. — Сега имаме нов водач. Единственият оцелял син на Уилъкс. Води ни! — казва той на Партридж. — Води ни и ни защитавай! Ти си тук до нас в това размирно време на тъга и мъка, това време на промени. Благодаря ти, че се изправи и зае мястото на баща си.

Всички в стаята се обръщат и поглеждат към Партридж. Операторът насочва камерата към лицето му. Той усеща, че се изчервява и въпреки това отвътре е студен. Лицето му е замръзнало. Очите му се местят от едната камера към другата. Айралийн леко го сбутва с лакът. Той кимва и махва на мъжа върху подиума. Камерите се завъртат отново, вече не са насочени към него и едва тогава той може да си поеме въздух.

Партридж си казва, че всичко, което трябва да стори, е да стане след речта на Форстийд и да каже своите реплики: Тук съм да представлявам семейството си. Баща ми е мъртъв и сега е време да излекуваме скръбта си. Благодаря ви, че дойдохте, и се надявам, че всички ние да можем да гледаме към бъдещето с увереност и надежда. Това е единственото, върху което той и Хопс успяха да постигнат съгласие. Партридж вече не може да издържа повече. Казва си, че това е почти краят. Чува гласа на Герти в главата си: „Дръж се синко!“. Това само кара стомахът му да закъркори.

Форстийд взема микрофона. Казва онова, което казва винаги:

— Елъри Уилъкс беше най-изтъкнатият интелектуалец на своето поколение. Човек на науката, мечтател и иноватор…

Гласът му е идеално модулиран. Очите му се просълзяват точно в подходящия момент, но челюстта му е смело издадена напред. В един момент гласът му прозвучава толкова прочувствено, че Партридж започва да се чуди дали този човек наистина не е обичал баща му. Уилъкс беше харизматичен 3 3 Харизма — (от гр. ез.) „дар от Бога“; характерна черта на индивиди, които имат силен чар и привлекателност; носителите на харизма се наричат „харизматични личности“. човек, въпреки че стоеше зад планирането на случващото се преди Детонациите. Как иначе би могъл да натрупа такава необуздана сила?

Партридж все още чува думите на Форстийд: „Баща ти не беше просто най-големият масов убиец в историята. Той беше най-успешният…“. Пред това ли се прекланяха някои от хората тук?

Докато говори, очите на Форстийд блуждаят из тълпата и след това се спират на Партридж.

— Да не забравяме какво е сторил за нас и да отнесем неговия завет с нас в бъдещето.

По гърба на Партридж се стича пот. Той не иска заветът на баща му да бъде пренесен в бъдещето. И ето че идва неговият ред да застане на микрофона — сякаш той е човекът, който ще отнесе този завет в бъдещето, и по всеобщо мнение това е точно така. Партридж се изправя и минава покрай поредицата от увеличени фотографии, които започват с годините на баща му като кадет в Най-добрите от най-добрите, когато създал Седемте, влюбил се в майката на Партридж и може би започнал леко да полудява — вероятно вече е бил започнал да показва първите признаци на маниакалното си поведение, нарцисизъм 4 4 Нарцисизъм — любов към себе си, която може да придобие патологични форми; названието идва от мита за Нарцис, който бил орисан да се влюби в собственото си отражение във водата. , и може би малко от добрата старомодна параноя. После снимките продължават с негови фотографии като главен инженер на Купола, стоящ до не един президент, и после по-скорошни негови снимки вътре в Купола, докато произнася речи, застанал пред най-скорошния елитен корпус на Специалните сили. Накрая има една негова фотография, на която той е прегърнал двамата си сина. Партридж, застанал от едната страна, изглежда дългурест и слаб за годините си и е присвил загрижено вежди като някой мъж на средна възраст. Седж, застанал от другата страна, е висок и широкоплещест — беше преминал рано през пубертета. Той стои изправен и се усмихва на камерата. Тримата стоят пред коледното дърво. Вероятно това е първата им Коледа след Детонациите. Изглеждат като хора, които са преминали през изпитание, оцелели са и сега се чувстват в безопасност. Какво е това на лицата им — облекчение или гордост?