Джулианна Бэгготт - Изпепелени

Здесь есть возможность читать онлайн «Джулианна Бэгготт - Изпепелени» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2014, ISBN: 2014, Издательство: Егмонт, Жанр: sf_postapocalyptic, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Изпепелени: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Изпепелени»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Партридж е заел мястото на баща си като лидер на Чиститe. Целта му е да превземе Купола отвътре с помощта на тайната съпротива. Нещата обаче не изглеждат толкова прости от новата му позиция. Неусетно Партридж се оказва изкушен от думите на баща си — може би, ако светът иска да оцелее, той се нуждае от Купола — и от Партридж, който да го управлява…
Докато решителността на Партридж отслабва, Преша и Брадуел продължават да сглобяват пъзела от улики, оставен им от времето преди Детонациите. Тяхната надежда е, че ще съумеят да излекуват нещастниците. Но всичко това зависи и от Партридж. Разделени от разстоянието и историята, дали Преша и Брадуел все още могат да му се доверят? Или светът е обречен на вечна война и злочестини?

Изпепелени — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Изпепелени», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Джулиана Багът

Изпепелени

Чисти #3

На Дейвид Скот.

Понякога всичко, което искам, е да полегна, уморен от живота, със замъглени, невиждащи очи, и да оцелея заедно с теб.

Пролог

Брадуел

Знае какъв ще е краят. Може да го види почти толкова ясно, колкото и началото.

— Ще започна оттам — прошепва той към вятъра.

Усеща крилете си тежки. Перата се разрошват от някакво течение зад гърба му. Налага му се да прибере крилете си срещу вятъра, докато върви през стърнищата към стръмните скали. Иска му се да се върне назад и да се скрие, превръщайки се в малкото момче, което беше някога.

Никога на никого не беше казвал това.

Не беше спал по време на убийството на родителите си, но му се искаше да е било така.

След като мъжете бяха нахлули в къщата им, го бяха събудили звуците от боричкането и виковете на майка му — вероятно точно преди тя и баща му да бъдат застреляни. Бяха предупредили Брадуел, че някой може да нахлуе в дома им. Той скочи от леглото и се скри под него.

Видя върховете на нечии ботуши изпод кувертюрата на кревата. Те спряха за момент и тогава един от убийците — човекът, който се готвеше да убие и него — коленичи, повдигна кувертюрата и лицата им се озоваха едно срещу друго.

Брадуел не помръдваше, не смеейки да си поеме дъх. Лицето на мъжа беше издължено и ъгловато, с леко изкривена долна челюст. Очите му бяха сини.

Той остана така известно време и накрая пусна кувертюрата.

— Момчето вероятно е отишло да спи при някой приятел — каза той на другия мъж с него.

— Провери ли стаята?

— Проверих проклетата стая!

Брадуел ги чу да си тръгват, но въпреки това не излезе. Остана под леглото и се престори, че спи. Представи си, че сънува. След това отвори очи. Онова, което последва, беше частта, за която признаваше, че се е случила. Слезе в кухнята като всяка друга сутрин — това беше всичко, което мозъкът му успя да направи. Когато родителите му не се появиха, той ги извика и едва тогава започна да се паникьосва. Накрая намери телата им, които все още бяха в леглото.

Можеше да изтича при тях, когато майка му беше извикала, но вместо това се скри. Каза на Преша, че е спал по време на убийствата и искаше да повярва, че това е истината. Всъщност това беше първият път, когато трябваше да умре, но далеч не и последният. Фактът, че все още е жив, беше чиста случайност.

Брадуел се изкачва по камъните към ръба на скалите. Тъмно е, но луната е ярка. Той широко разперва криле и се навежда срещу вятъра. За момент си помисля, че вятърът ще отслабне, той ще падне надолу и ще полети.

Но той не притежава криле, които да го удържат.

Да полети. Това не е краят.

Краят е пепел и прах.

Трябваше да се превърне в мъченик като родителите си.

Беше получил назаем това време, което да прекара с братята си — Ел Капитан и Хелмут. Никога не му е било писано да се влюбва или някой да го обича като Преша. Когато мисли за нея, сякаш някой изтръгва сърцето му от гърдите. Можеше да умре заедно с нея върху замръзналата земя на онази гора. Можеше да умре заедно с братята си и кръвта им да се смеси. Но не това беше неговият край.

Тук, върху стръмните скали, той вижда края — как лежи с разкъсани гърди върху земята, сред пепелта и прахоляка на родната си земя. Истината се издига от тялото му като дълга, разгъваща се панделка, опръскана с кръвта му.

Как ще се случи? Кога?

Знае само, че не остава много време.

Вятърът плющи в крилете му и той има чувството, че се спуска стремглаво към този миг. Или пък краят му бърза да се срещне с него? Този път няма да се крие. Този път ще се затича към вика.

Преша

Ключ

Стаята на Преша е заключена. Надзирателите идват и си отиват с подрънкващи връзки ключове. Колко ли стаи има? Къде ли е Брадуел? Къде са Хелмут и Ел Капитан? Къде са нещата й — мускалът и формулата?

Надзирателите никога не отговарят на въпросите й. Пожелават й да се оправя бързо. Тя им казва: „Не съм уморена“. Казват й да си почива. Тя им отговаря: „Не мога да спя“. Те се усмихват, кимат и й посочват алармените бутони, поставени върху всяка от стените на стаята й. „Натисни тук, ако случаят е спешен.“ Надзирателите също носят огърлици със закачени на тях бутони за спешни случаи. Но тя не знае какъв спешен случай да очаква. Когато ги пита, те й отговарят: „Просто за всеки случай…“.

— Какъв случай?

Не й казват.

Всеки ден е един и същ. Минават твърде много дни, за да може да ги преброи. Минават седмици, може би е минал вече почти месец.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Изпепелени»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Изпепелени» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джулиана Багът - Изпепелени
Джулиана Багът
Джулиана Бэгготт - Пепельное небо
Джулиана Бэгготт
Джулианна Морис - Рождественский поезд
Джулианна Морис
libcat.ru: книга без обложки
Николай Пеняшки
Джулианна Морис - Королевский подарок
Джулианна Морис
Джулианна Бэгготт - Сраснати
Джулианна Бэгготт
Джулианна Бэгготт - Чисти
Джулианна Бэгготт
Джулиана Бэгготт - The Virtual Swallows of Hog Island
Джулиана Бэгготт
Джулианна Шарп - Братья, сестры, мужья
Джулианна Шарп
Отзывы о книге «Изпепелени»

Обсуждение, отзывы о книге «Изпепелени» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x