Джулианна Бэгготт - Изпепелени

— Ще ставам баща. Двамата с Лайда ще се женим. Трябва да накараме хората да свикнат с тази мисъл и да приключим с лъжите на баща ми.

Хопс поклаща глава и двойната му гуша се разлюлява. Той е човекът, заел се с работата върху имиджа на Партридж:

— Работим върху история, която ще оправи нещата. Имаме план, но просто е твърде рано. Екипът ми работи усърдно. Повярвай ми.

— А истината? — Партридж усеща как по лицето му се разлива топлина.

Начинът на работа на баща му е бил свързан с лъжи. Разказвал е на хората приказки, за да могат да спят нощем — приказки за един свят, разделен на чисти и несретници.

— Какво ще кажете поне веднъж да изречем истината?

Форстийд поставя юмруците си на масата и се изправя, навеждайки се към Партридж:

— Истината е, че си прелъстил една жена, докато си сгоден за друга. Наложницата ти е настанена на хубаво място, за да си мълчи. Какъвто е бащата, такъв е и синът.

— Изобщо не приличам на баща си — Партридж се втренчва във Форстийд, очаквайки той да отстъпи, но мъжът не го прави. Той гледа гневно към Партридж, сякаш си проси младият мъж да го удари.

Пърди нарушава мълчанието. Той се почесва по тила и казва:

— Просто не разбирам защо не се интересуваш от момиче като Айралийн. Тя е създадена за теб.

— В буквалния смисъл — натъртва Партридж.

— Е, тя е истински улов — отбелязва Пърди. — Понякога някой друг трябва да ти подаде огледало, за да видиш нещата по-ясно. Не съм ли прав, приятели?

— Да, разбира се — отвръща Хопс.

Форстийд кимва.

Партридж усеща силно пристягане в гърдите.

— Влюбен съм в Лайда. Няма да ме принудите да спра да я обичам, ясно ли е? Така че защо не запазите проклетото си мнение за себе си?

— Ще измислим нещо — Пърди вдига ръце във въздуха. — Всичко ще бъде наред.

От всичко той най-много мрази точно това — отбранителните, закачливи усмивки, които прикриват всичките лъжи. Не може да понася това повече. Има чувството, че гърдите му ще експлодират. Той се навежда напред.

— Зная истината и ще ръководя с истината. Баща ми беше най-големият масов убиец в историята — казва Партридж. Това е истината, която той е сдържал в себе си дълго време. Поне веднъж се чувства силен. — Хората знаят това, но се преструват, че не го знаят. На всички са им били казвани лъжи и те живеят в съответствие с тях. Това сигурно ги изяжда отвътре. Би трябвало да са готови да го признаят. Това е единственият начин да продължат напред. Трябва да се справят с това и да започнат отначало.

— Господи! — възкликва Хопс. Той е извадил от джоба си носна кърпичка и я притиска към горната си устна и челото.

— С каква цел? — пита Форстийд с широко отворени от удивление очи. — Да не би да искаш несретниците и чистите да вървят ръка за ръка към някакво красиво бъдеще?

— Ще навреди ли, ако сме подготвени за времето, когато напуснем Купола и започнем да устройваме живота си там, навън? Лошо ли ще е, ако изпитваме известно състрадание към оцелелите? — Партридж и Лайда правеха планове за някои прости неща, които можеха да започнат да правят, за да подобрят живота отвън — чиста вода, храна, образование и медицинско обслужване. — Можем наистина да подобрим живота им.

— Колко благородно — казва Форстийд.

Партридж не може да понася снизходителното му държане.

— Да не прибързваме — казва Пърди.

На Партридж му е писнало да отлага нещата, за да избегне конфликт. Моментът е настъпил. Той променя тона си, опитвайки се гласът му да звучи възможно най-спокойно:

— Вижте, мислих за това. Какво толкова лошо би имало, ако съветът се състои от хора отвътре и от хора отвън?

Той, Лайда и Преша могат да участват в този съвет, заедно с Брадуел и Ел Капитан. Могат да осъществят истински напредък.

— Господи! — възкликва Форстийд, отива до вратата, проверява дали тя е заключена и след това сяда на масата.

— Какво лошо би имало в такъв съвет? Какво лошо би имало в това да осъществим известен напредък? — продължава Партридж. Трябва да има напредък. Това беше основната причина да се предаде на Купола. Затова уби баща си — за да се бори за някаква надежда.

— Не, не и не — тихо се възпротивява Хопс. — Това са твоите хора, Партридж — хората от Купола. Те харесват нещата да са нормални и последователни. Не можеш да се намесиш в живота им и да го обърнеш наопаки.

На Партридж му се иска да стане и да обърне масата. Той скръства ръце на гърдите си, за да се опита да сдържи бясно туптящото си сърце:

— Защо не? Може би това е единственият начин, по който ще успеем да възстановим нещата.