Джулианна Бэгготт - Изпепелени

Освен това, Уийд може би е единственият човек, когото той може да попита за „малките реликви“ на баща си — телата, които Елъри Уилъкс държеше в летаргия — замразени, но все още живи — в сградата, където Партридж живееше преди смъртта на баща си. Уийд може би знае кои са хората, затворени там, долу, и как могат да бъдат освободени. Дядото на Преша е един от тях, както и Джарв Холенбек, който е просто малко дете. Бащата на Партридж го оставяше за уикендите при господин и госпожа Холенбек, които работеха във факултета на академията, и той се беше привързал към тях.

Господин Хартли, един стар съсед, беше следващият в редицата. Зад Хартли е съпругата му, а после капитан Уестинг и семейство Елмсфорд. Синовете им са на възрастта на Партридж — той ги познаваше от академията. Сега те са в Специалните сили. Очите и на двамата са насълзени — може би защото скърбят за баща му или пък защото Партридж им напомня, че по някакъв начин са загубили синовете си. Той не е сигурен в отговора. Стискат здраво ръката на Партридж между двете си ръце. Потупват го по рамото и го прегръщат толкова силно, че той може да усети миризмата на пудра и одеколон. Плачат и вадят книжни кърпички: той от джоба си, а тя от дамската си чанта. После и двамата си издухват носовете.

Някои водят децата си, защото това е единствената им възможност някога да се доближат толкова до новия лидер — наследника.

— Стиснете ръката му — подканват те децата си. — Хайде, вървете!

— Толкова съжаляваме.

— Това е такава загуба.

— Понасяте го толкова добре. Той би се гордял с Вас.

Той иска да им каже, че са прави — баща му наистина би се гордял с него. Когато един убиец е убит от собствения си син, когото той винаги е смятал за слаб и безполезен, дали у него не би припламнала гордост, точно преди да умре?

Партридж все още мрази баща си. Може ли човек да мрази онзи, който го е принудил да го убие? Принуден — така се чувстваше. Не му изглежда правилно и въпреки това точно тази беше причината толкова много да мрази баща си в момента.

Партридж наблюдава как една млада майка, която придържа към себе си малкото си дете, поставя едната си ръка върху стъкленото ограждение, заобикалящо урната на баща му. Тънките ребра под черната й рокля се свиват, докато ридае. Един от операторите от екипа дава в близък план набразденото й от сълзи лице и детето, което сякаш разбира, че случващото се около него е тъжно.

Баща му не заслужава тези излияния.

Аз го убих — иска да каже Партридж. — Аз го убих и вие трябва да ми благодарите.

След това, когато най-малко го очаква, пред него застава Арвин Уийд. Партридж сграбчва ръката на Уийд и го придърпва към себе си, за да го прегърне.

— Искам да ми направиш една услуга — прошепва той. — Онези хора, които са замразени. Знаеш ли за тях?

Това е всичко, което успява да каже, преди прегръдката да приключи.

— Добре — кима Уийд.

Партридж поглежда към опашката от опечалени, охраната и Форстийд, който стои недалеч и разговаря с Пърди. Как да му каже това, което иска, с всички тези хора наоколо?

— Академията ми липсва — казва той. — Как са господин и госпожа Холенбек? — господин Холенбек преподава естествени науки. Госпожа Холенбек преподава местно изкуство в девическата академия. — А децата им?

Уийд кима, сякаш разбира, че замразените хора и семейство Холенбек са свързани.

— Мисля, че са добре.

— Провери как са заради мен. Особено малкия Джарв. Той ми липсва — спомня си как е открил Джарв в редицата от затворени в стъкло креватчета с яйцевидна форма, в които имаше деца с тръби в устите и с кожа, покрита с ледени кристалчета.

— Съжалявам за загубата ти. Предполагам, че почти е невъзможно човек да се справи с нещо такова — казва Уийд.

Дали има предвид смъртта на баща му, или факта, че Партридж го е убил?

— Приятно ми е да те видя, Арвин — след това, сякаш завладян от емоциите, той отново сграбчва Уийд в прегръдките си.

— Белз — прошепва Партридж. — Той е възрастен човек. Измъкни и него от замразяването.

След това пуска Арвин.

Уийд кимва и се кани да се отдалечи, когато Партридж казва:

— Почакай. Чул ли си нещо за старите ни учители от академията?

— Какво?

— Нали се сещаш — учителите ни. Поддържаш ли връзка с някого от тях? — иска му се Арвин да спомене Гласингс.

Уийд поклаща глава.

— Сякаш ми остава някакво време за това — казва той. — Онова, което зная, е, че няма да ги намериш тук.

Той е прав. Професорите от академията не са достатъчно отбрани, за да попаднат в тази тълпа от поканени. Арвин се отдалечава. На Партридж му се иска да разполагаха с повече време и възможност за уединение.