Джулианна Бэгготт - Изпепелени

Сега се чуди дали не е трябвало да й каже по-рано. Може би е чакал твърде дълго. Но тогава Хелмут започва да си тананика зад гърба му някаква стара любовна песен: Ще стоя точно тук и ще чакам завинаги, докато не се превърна в камък… Ел Капитан разбира, че това нямаше да има никакво значение. Тя, така или иначе, нямаше да се влюби в него. Усеща как гърдите му се изпълват със силно чувство. Отказва да се самосъжалява.

— Млъкни, Хелмут! — сопва се той. — Никой не иска да слуша тия лайна!

— Млъкни, лайна! — крещи в отговор Хелмут.

— Лайно ли ме наричаш?

— Никой!

— Майната ти, Хелмут! Чуваш ли ме? Ако не беше ти, Преша може би щеше да се влюби в мен. Не разбираш ли това? Мислиш ли, че някой някога ще се влюби в когото и да е от двама ни? Ние сме ненормални. Разбираш ли ме? Ние сме гротескни. И винаги ще бъдем такива.

Хелмут блъска глава в рамото на Ел Капитан.

— Ако не беше ти…

— Ако не бях аз, ти щеше да си мъртъв.

— Ти щеше да си мъртъв.

— Зная. Зная — казва той. — Мислиш ли, че не зная, че сега се нуждаем един от друг? Щях да те убия отдавна, ако това не означаваше да убия себе си.

— Да убия себе си — вика Хелмут, сякаш отправя заплаха.

— Не говори така! Недей да театралничиш толкова! Млъкни!

— Млъкни! Млъкни! Млъкни! — крещи Хелмут. — Млъкни!

Ел Капитан се обляга рязко върху метала. Хелмут изпъшква, изкарвайки си въздуха.

— Млъкни! — извиква още веднъж той с хриптене.

Ел Капитан се плъзва надолу и сяда, изпитвайки внезапно чувство на вина затова че е блъснал брат си толкова силно. Той мрази вината. Това усещане е все още твърде ново: не го беше изпитвал наистина, преди да срещне Преша, или пък го е изпитвал, но не е знаел какво е. Иска му се това чувство да изчезне.

Оглежда всичките прозорци, покрити със завеса от зеленина. Какъв е смисълът да се връща у дома, ако не може да бъде с Преша — тук или където и да е?

— Знаеш ли каква е истинската катастрофа, Хелмут? Любовта. Любовта е онова, което наистина ни унищожава — той отпуска брада върху гърдите си. — Какво мислиш, Хелмут? Недей просто да повтаряш думите ми. Какво мислиш наистина?

Хелмут остава мълчалив известно време, след това накрая казва:

— Мислиш. Мислиш наистина.

Ел Капитан затваря очи. Какво би могъл да каже Хелмут за любовта и това каква катастрофа е тя?

— Не зная какво казваш, Хелмут — но след това изведнъж му просветва, сякаш двамата наистина са свързани един с друг по някакъв първичен начин. — Може би казваш, че, така или иначе, вече сме катастрофирали, та какво значение би имала още една малка катастрофа?

— Какво е една малка катастрофа? — повтаря Хелмут. — Вече сме катастрофирали.

И тогава се чува шум — шумолящи лози, стъпки на ботуши над главите им и гласове. Дали някой друг не идваше да си присвои въздушния кораб? Дали не са последвали Ел Капитан и Хелмут до тук? Дали са въоръжени? Двамата с брат му няма как да се измъкнат.

— В капан сме — казва Ел Капитан на Хелмут.

Колко ли са? Двама, може би трима… А може би повече.

— В капан — прошепва Хелмут.

Пред редицата на опечалените желанието на Партридж да признае за смъртта на баща си става все по-силно. Опечалените се приближават към него, като че ли са върху някаква поточна линия. От двете му страни стои охрана. Бекли, на когото беше започнал да се доверява, е от дясната му страна. Той беше предложил да избутва хората встрани, но Партридж иска да изглежда като достъпен лидер — истински и човешки. А може би това е част от наказанието му… Собствената му скръб е така преизпълнена с гняв, че трудно може да се нарече мъка. Така че той трябва да приеме скръбта на другите — превръща се в нещо като нейно хранилище или склад.

Партридж оглежда дългата редица за Арвин Уийд. Тази възпоменателна церемония е запазена за високопоставените личности, а очевидно Уийд се е превърнал в такава. В академията бяха приятели — не бяха чак толкова близки, но все пак… Арвин беше мозъкът на техния клас. Всъщност той се оказа по-умен, отколкото някой някога беше предполагал. Той беше личният лекар на бащата на Партридж — човекът, който щеше да трансплантира мозъка на баща му в тялото на Партридж. Такъв беше планът за безсмъртие на баща му, който щеше да доведе до смъртта на Партридж. Уийд извърши аутопсията на баща му и обяви, че той е умрял от естествена смърт, но Партридж не го беше виждал оттогава. Той се чуди дали Уийд знае истината, дали е прикрил убийството, извършено от Партридж, и дали може да му има доверие. Партридж има нужда от съюзници.