Джулианна Бэгготт - Изпепелени

Партридж отива до подиума, който е поставен за излъчването на живо. Поглежда към аудиторията, но не успява да види почти нищо заради блясъка на ярките прожектори. Забелязва Мими, която го гледа със замъглени очи. Застаналата до нея Айралийн му се усмихва със стиснати устни и му кимва окуражаващо. Форстийд стои до стената заедно с Пърди и Хопс.

Сякаш ти нямаш вече свои собствени лъжи, Партридж. Ако ще започваш начисто, защо не започнеш от самия себе си?

Той се прокашля в стиснатия си юмрук, след това отваря уста, за да каже репликите, които са му дадени: Тук съм да представлявам семейството си. Баща ми е мъртъв и сега е време да излекуваме скръбта си… Но когато започва да говори, думите, които са на езика му, са по-простички: Аз убих баща си.

Той се паникьосва. Какво ще каже на тези хора? Камерите са насочени към него — сякаш е заобиколен от огромни очи, вперени в него. Там, отвън, Лайда го гледа. Всички го гледат. Всъщност това е първият път, когато се обръща към всички хора от Купола.

Първият път.

Истината.

Няма значение какво иска Лебедът от него и какво очаква Гласингс. Така или иначе, никой от тях не се е свързвал с него след смъртта на баща му. Защо? Той не знае, но знае, че сега той ръководи нещата. Той е водачът и е време той да води.

Представя си как Брадуел гледа този запис някой ден. Ами ако той свърши, заключен в шкафа му заедно с всичко други стари неща, които е пазил в тайна? Чува как Преша се чуди на глас дали той притежава достатъчно кураж и Ел Капитан, който му крещи: Кажи го! Кажи им! От какво се страхуваш? Най-лошото вече се случи на нас.

По дяволите! Един ден ще се превърне в баща си — скоро. Собственото му дете може да види записа на този момент някога в далечното бъдеще.

Той поглежда към залата и забелязва Герти, който е твърде стар, за да изглежда толкова засрамен, но въпреки това изглежда точно така и бързо свежда поглед към коленете си. Партридж не иска да му се налага да изпраща послание на всеки един Герти в Купола. Не. По дяволите! Сега е моментът.

Той отново отваря уста. Ако ги лишиш от тяхната лъжа, те ще се самоунищожат. Не може да продължава с тази лъжа. Трябва също да може и да се погледне в огледалото.

— Благодаря на всички, че дойдохте — казва той и хвърля поглед на Хопс, който изглежда приятно изненадан.

Хопс искаше от него да е по-разговорлив, но лицето на Форстийд потъмнява. Той знае, че това излизане извън сценария не вещае нищо добро. Тези хора харесват последователността и нормалността…

Партридж си поема дълбоко дъх и се вкопчва в подиума.

— Ето и истината за баща ми такава, каквато е. Той беше човекът, организирал Детонациите. Той беше масов убиец — Партридж усеща как въздухът в стаята сякаш се сгъстява и става тих и неподвижен. — Бях извън Купола. Срещнах се с хора, които знаят истината, включително и собствената ми майка. Баща ми я уби, както и брат ми. Бях свидетел на това.

Внезапно има усещането, че това е най-важното нещо — да свидетелства. В ума му се появяват откъслечни спомени за майка му, Седж и експлозията. Поглежда надолу към подиума и отново вдига очи към морето от пребледнели лица, които го гледат с широко отворени очи. Вижда Айралийн. В очите й проблясват сълзи. Тя едва-едва поклаща глава, молейки го да спре, но той вече не може да го стори.

— Единствената причина, поради която се налагаше всички вие да бъдете спасени, беше тази, че той взриви света такъв, какъвто го познавахме. Баща ми ви е спасил, защото е искал да изпепели цялата земя и да започне отначало.

Форстийд избутва Хопс и Пърди и тръгва нагоре по пътеката между редовете седалки към задната част на залата — може би търси човека, който отговаря за камерите.

Партридж започва да говори по-бързо:

— Защо да започва отначало сам? В допълнение към това, че ще разполага с нисшата класа от сраснати и съсипани несретници за слуги, защо да няма на разположение и повече или по-малко подбрано население от овце с еднакво мислене, които да поведе към някаква нова версия на планетата, управлявана еднолично от него? Вие бяхте неговите овце — той поклаща глава. — Не, той не беше овчар. Не и по този начин. Вие всъщност не бяхте неговите овце. Вие бяхте неговата публика. Всички ние сме съучастници. Позволихме Детонациите да се случат. Трябва да сме честни. Как иначе бихме могли да вървим напред към бъдещето, ако не можем да признаем поне истината от миналото?

Майката на Айралийн, Мими, става от стола си и се отправя към пътеката, повтаряйки: