Мари Лу - Легендата

— Зная какво имаш предвид. — Протегнах се и го потупах по ръката, за да го успокоя.

Той се усмихна. Изглеждаше така, сякаш искаше да добави още нещо, но след това се отказа и извърна поглед.

Мина половин час, докато всички заеха местата си, и още половин, докато сервитьорите започнаха да пристигат с подноси с храна. Не ядох нищо. Командир Джеймсън седеше срещу мен в далечния край на банкетната маса, между нея и Томас бяха трима от състудентите ми от „Дрейк“. Размених си насила усмивки с тях. От лявата ми страна бе мъж на име Киан, който организираше и ръководеше всички изпитания, провеждани в Лос Анджелис. Той ръководеше и моето. Това, което не разбирах, е защо бе тук — защо въобще му пукаше, че Метиъс е загинал. Той бе някогашен познат на нашите родители, така че присъствието му не бе неочаквано… но защо бе седнал точно до мен?

Спомних си, че Киан бе наставник на Метиъс, преди брат ми да се присъедини към екипа на командир Джеймсън. Метиъс го мразеше.

Сега мъжът сбръчка рунтавите си вежди към мен и ме улови за голото рамо. Ръката му остана за известно време там.

— Как се чувстваш, мила моя?

Произнасянето на думите изкриви белезите по лицето му — разрез, минаващ през назалния мост и още една назъбена следа, която се спускаше от ухото му към долната част на брадичката.

Успях да се усмихна.

— По-добре от очакваното.

— Добре, бих казал аз. — Той се изсмя, така че ме сепна. Очите му ме оглеждаха от горе до долу. — Тази рокля те прави шикозна като свежо, снежно цвете.

Нужен ми бе целият ми самоконтрол, за да запазя усмивката на лицето си. Остани спокойна, казах си. Не искаш човек като Киан да бъде твой враг.

— Знаеш ли, аз обичах брат ти наистина много — продължи той с прекомерна състрадателност. — Спомням си го като хлапе… да го беше видяла само. Тичаше из всекидневната на родителите ви и държеше ръката си като малък пистолет. Беше му писано да встъпи в нашите отряди.

— Благодаря ви, сър.

Киан си отряза огромно парче пържола и го натъпка в устата си.

— Метиъс беше много внимателен по времето, когато го обучавах. Роден лидер. Разказвал ли ти е за това?

Един спомен премина през съзнанието ми. Дъждовната вечер, когато Метиъс започна работа при Киан. Той заведе мен и Томас, който все още ходеше на училище, в сектор Тангаши, където ядох за първи път свинска супа със соеви шушулки, спагети и сладки лучени кръгчета. Спомням си как двамата бяха облечени в парадните си униформи — Метиъс с разтворена куртка и свободно пусната риза, а Томас педантично закопчан почти до брадичката, със старателно зализана назад коса. Томас ме закачаше заради разчорлените ми плитки, но Метиъс беше мълчалив. След това, седмица по-късно, стажът му при Киан внезапно приключи. Брат ми беше подал молба и бе преназначен в патрула на командир Джеймсън.

— Той казваше, че е поверително — излъгах аз.

Киан се изсмя.

— Добро момче беше Метиъс. Страхотен ученик. Можеш да си представиш разочарованието ми, когато го преназначиха в градските патрули. Той ми каза, че просто нямал нужния интелект, за да оценява изпитанията, или да организира децата, които вече са се явили. Бе толкова скромен. И много по-умен, отколкото смяташе, че е… точно като теб. — Той ме погледна и се засмя.

Кимнах. Киан ме накара да се явя на изпитанието два пъти, защото получих перфектен резултат с рекорд за време — час и десет минути. Той смяташе, че съм преписала. Не само че съм единствената с перфектен резултат сред нацията — вероятно съм и единственото дете, което някога се е явявало на изпитанието два пъти.

— Много сте мил. Брат ми беше по-добър лидер, отколкото аз някога бих могла да бъда.

Киан ми даде знак с ръка да замълча.

— Глупости, мила моя.

След това се наведе неудобно близо. В него имаше нещо мазно и неприятно.

— Аз лично съм съкрушен от начина, по който брат ти загина. От ръката на онова противно момче. Какво безобразие!

Киан присви очи, при което веждите му изглеждаха още по-рунтави.

— Останах толкова доволен, когато командир Джеймсън ми каза, че ти ще се занимаваш с проследяването му. Неговият случай има нужда от чифт свежи очи, а ти си точната кукличка за тази работа. Каква прекрасна изпитателна мисия, а?

Ненавиждах го до дъното на душата си. Томас явно забеляза сковаността ми, защото усетих ръката му да обгръща моята под масата. Просто не му обръщай внимание , опита се да ми каже той. Когато Киан най-накрая извърна погледа си, за да отговори на въпроса на мъжа от другата му страна, Томас се наведе към мен.