Мари Лу - Легендата

Дей е бил там, в болницата. Той също така е бил достатъчно небрежен, за да остави след себе си идентификационната карта.

Което ме накара да недоумявам. Дей бе нахлул в лабораторията, за да търси лекарства, като част от отчаян, създаден в последната минута и лошо обмислен, план. Вероятно бе откраднал инхибитори срещу заразата и болкоуспокояващи, защото не бе намерил нищо по-силно. Самият Дей определено не е бил заразен, не и щом е успял да избяга по подобен начин. Но някой друг, когото той познава, трябва да е някой, за когото го е грижа достатъчно, че да рискува живота си. Някой, който живее в Блуридж или Езерния сектор, или Зимния сектор, или в сектор Алта — всичките наскоро засегнати от заразата. Ако това е вярно, Дей нямаше да напусне града скоро. Той бе принуден да остане тук заради тази връзка, воден от емоции.

Възможно е също така Дей да има поръчител, който го е наел, за да извърши тази рискована мисия. Но болницата бе опасно място, а спонсорът трябва да е платил на Дей огромна сума пари. А ако бяха намесени толкова много пари, той несъмнено е щял да планира по-задълбочено и да знае кога пристига следващата пратка с противоотрова за заразата в лабораторията. Освен това Дей не е работил като наемник при нито едно от предишните си престъпления. Той е атакувал военните обекти на републиката самостоятелно, забавял е доставки до бойния фронт и е унищожавал изпратени на фронтовата линия въздушни кораби и реактивни изтребители. Има си някакъв свой план да ни спре да победим във войната срещу колониите, но неговите мисии са примитивни, без високотехнологично оборудване или значително финансиране зад тях. Не точно това можеш да очакваш от врага ни. Доколкото ми бе известно, той никога не бе поемал мисии срещу заплащане и е малко вероятно да бе започнал сега. Кой би наел един неизпробван наемник? Друг възможен поръчител бяха патриотите… но ако Дей е работил за тях по време на тази мисия, някои от фракцията досега щяха да изрисуват върху някоя стена близо до местопрестъплението запазеното им лого — флаг (тринадесет червено-бели ивици с петдесет бели точки върху син правоъгълник). Те никога не биха пропуснали възможността да отбележат победата си.

Но това, което никак не се вписваше в изчисленията ми, бе следното: до този момент Дей никога не бе извършвал убийство. Това бе още една причина, поради която не смятах, че е свързан с патриотите. При едно от предишните си престъпления се беше вмъкнал в зона под карантина, като завързал уличен полицай. По служителя на закона нямаше и драскотина, като изключим насиненото му око. При друг случай той бе проникнал в банков трезор, но оставил четиримата охранители на задния вход невредими, макар и леко зашеметени. Веднъж бе подпалил цяла ескадрила от реактивни изтребители на някакво пусто летище посред нощ и на два пъти бе попречил на въздушни кораби да осъществяват полети, като бе повредил двигателите им. Един път бе обезобразил стената на военна сграда. Крал е пари, храна и стоки. Но не е поставял бомби край пътя. Не е стрелял по войници. Не е правил опити за убийство. Той не убиваше.

Защо тогава Метиъс? Дей е можел да осъществи бягството си, без да го убива. Дали престъпникът е търсил някакъв вид отмъщение? Направил ли му е нещо брат ми в миналото? Няма как да е било случайно — ножът бе забит право в сърцето на Метиъс.

Минал е право през интелигентното му, глупаво, упорито и прекомерно покровителствено сърце.

Отворих очи, вдигнах ръка и отново разгледах внимателно медальона. Той принадлежеше на Дей — отпечатъците от пръсти успяха да ни разкрият поне това. Украшението представляваше кръгъл диск без никаква гравюра по него, вещ, която открихме на пода на стълбището в болницата заедно с откраднатата идентификационна карта. Не бе символ от позната религия. Медальонът нямаше никаква парична стойност — изработен бе от нискокачествен никел и мед, а верижката му бе направена от пластмаса. Което ще рече, че той вероятно не го е откраднал, че то има различно значение за него и е готов да го носи със себе си, въпреки риска да го изгуби или изпусне. Може би бе талисман, който носи късмет. Може би му е подарен от някого, с когото е емоционално обвързан. Може би това е същият човек, заради когото той се опита да открадне лекарството против заразата. Медальонът криеше тайна — аз просто не знаех каква е тя.

Преди геройствата на Дей ме очароваха. Но сега той бе мой достоен враг — моя цел. Първата ми мисия.