Мари Лу - Легендата

Дори в този момент държанието й бе непоколебимо.

Излязох от джипа и пъргаво й отдадох чест. Оли слезе и застана до мен.

— Повикали сте ме, командире — заявих.

Командир Джеймсън не си даде труд да отвърне на поздрава ми. Тя се обърна и тръгна в друга посока, а аз бях принудена да я настигна и да вървя бързо до нея, като се мъча да не изоставам.

— Брат ти, Метиъс, е мъртъв — каза тя. Гласът й не се промени. — Както разбирам, ти почти си приключила обучението си за агент, нали така? И вече си изкарала всичките курсове по проследяване?

Положих усилие да си поема дъх. Второ потвърждение за смъртта на Метиъс.

— Да, командире — успях да отвърна.

Отправихме се към болницата. Чакалнята бе празна — извели бяха всички пациенти, а пазачите бяха групирани близо до входа на стълбището — оттам вероятно започва зоната на местопрестъплението. Командир Джеймсън гледаше право напред, а ръцете й бяха сключени зад гърба.

— Какъв беше резултатът ти от изпитанието?

— Хиляда и петстотин, командире.

Всички в армията знаеха резултата ми. Но на командир Джеймсън й харесваше да се преструва, че не знае или не й пука.

Тя не спираше да върви.

— А, точно така — каза тя, сякаш го чуваше за първи път. — В крайна сметка може и да се окажеш полезна. Вече се обадих в „Дрейк“ и им казах, че си освободена от по-нататъшно обучение. Ти, така или иначе, почти си привършила с курсовия си проект.

Намръщих се.

— Командире?

— Оттам получих пълна справка за оценките ти. Перфектни резултати… ти вече си изкарала повечето от курсовете, и то само за половината време на следването, нали? Те също така ми казаха, че създаваш доста проблеми. Вярно ли е?

Не можех да разбера какво искаше от мен.

— Понякога, командире. Неприятности ли имам? Да не са ме изключили?

Командир Джеймсън се усмихна.

— Едва ли. Дипломирали са те по-рано. Последвай ме — искам да видиш нещо.

Исках да попитам за Метиъс, за това какво се е случило тук, но леденото й поведение ме спря.

Движехме се надолу в някаква зала на първия етаж, докато не достигнахме аварийния изход в самия й край. Там командир Джеймсън даде знак на войниците, които охраняваха вратата, да се отдръпнат и ме изведе през нея. Сподавено ръмжене тътнеше в гърлото на Оли. Излязохме на открито, този път откъм задната част на постройката. Осъзнах, че сега се намираме от вътрешната страна на ограденото с жълта лента пространство. Голям брой войници стояха на групи около нас.

— Побързай — обърна се отсечено към мен командир Джеймсън.

Ускорих темпо. Миг по-късно осъзнах какво иска да ми покаже тя и накъде вървим. Не много далеч пред нас имаше обект, покрит с бял чаршаф. Метър и осемдесет, човек, краката и крайниците изглеждаха непокътнати под покривката, определено не се бе свлякъл естествено по подобен начин, така че някой трябва да го е положил в тази позиция. Разтреперих се. Когато погледнах надолу към Оли, видях, че козината по гърба му е настръхнала. Викнах го няколко пъти, но той отказа да се приближи повече и аз бях принудена да последвам командир Джеймсън и да го оставя зад себе си.

Метиъс ме целуна по челото. „Ще остана с теб завинаги, хлапе, докато не ти омръзне да ме виждаш.“

Командир Джеймсън спря пред белия чаршаф, след което се наведе и го отметна настрана. Гледах втренчено мъртвото тяло на войник, облечен в черна униформа, от гърдите му все още сгърчеше нож. Тъмна кръв е изцапала ризата, рамената, ръцете му, както и вдлъбнатините по дръжката на ножа. Очите му вече са затворени. Коленичих пред него и отметнах кичури черна коса от лицето му. Бе странно. Не можех да възприема детайли от обстановката. Все още не усещах нищо друго, освен тази дълбока скованост.

— Кажи ми какво може да се е случило тук, кадет — поиска да узнае командир Джеймсън. — Считай това за изненадващ тест. Самоличността на този войник трябва да те мотивира да се справиш.

Дори не потрепнах от язвителността на думите й. Детайлите започнаха да нахлуват в главата ми и аз заговорих:

— Който и да го е убил, използвайки този нож, или го е намушкал от близка дистанция, или разполага с ръка, която мята с невероятна сила. Десничар. — Прокарах пръсти по покритата с кръв дръжка. — Впечатляващ прицел. Ножът е част от чифт, нали? Виждате ли тази шарка, изрисувана в долната част на острието? Тя свършва внезапно.

Командир Джеймсън кимна.

— Вторият нож е забит в стената на стълбището.

Погледнах към тъмната уличка, накъдето сочеха краката на брат ми, и забелязах капака на шахтата на няколко метра разстояние.