Мари Лу - Легендата

— Ето, оттук се е измъкнал. — Прецених посоката, в която капакът на шахтата е завъртян. — Той също така е и левичар. Интересно. Служи си еднакво добре и с двете ръце — амбидекстър е.

— Моля, продължавай.

— Оттук канализационните канали ще го отведат по-навътре в града или на запад към океана. Той ще избере града — вероятно е тежко контузен и няма избор. Но сега е невъзможно да бъде проследен точно. Ако е достатъчно разумен, ще е преминал през половин дузина разклонения там, долу, газейки в канализационната вода. Не се е допирал до стените. Няма да ни остави нищо, по което да го проследим.

— Ще те оставя тук за малко, за да си събереш мислите. След две минути ще се срещнем на стълбището на третия етаж, за да освободиш място за фотографите. — Преди да се обърне, тя хвърли един бърз поглед към тялото на Метиъс… за един кратък миг лицето й омекна. — Какъв добър войник, каква загуба само.

След което поклати глава и си тръгна.

Наблюдавах я, докато върви. Останалите около мен стояха настрана, очевидно изпитваха силно желание да избягнат един неудобен разговор. Отново погледнах към лицето на брат ми. За моя изненада той изглеждаше смирен. Кожата му бе с бронзовокафяв цвят, а не блед, както предполагах. Част от мен очакваше очите му да трепнат, устата му да се усмихне. Частици изсъхнала кръв се посипаха върху ръцете ми. Когато се опитах да ги изчеткам, те полепнаха по кожата ми. Не зная дали тази случка бе причината гневът ми да се отключи. Ръцете ми започнаха да треперят толкова силно, че ги притиснах до дрехите на Метиъс в опит да спра тремора. От мен се очакваше да анализирам местопрестъплението… но не можех да се концентрирам.

— Трябваше да ме вземеш със себе си — прошепнах му аз. След това опрях главата си до неговата и се разплаках. В ума си дадох мълчаливо обещание на убиеца на брат ми.

Ще те преследвам, докато не те хвана. Ще пребродя улиците на Лос Анджелис заради теб. Ако се налага, ще претърся всяка улица в републиката. Ще те заблудя и измамя, ще лъжа, ще играя нечестно и ще крада, за да те открия, за да те примамя да излезеш от скривалището си, и ще те гоня, докато няма накъде да бягаш. Давам ти следното обещание: животът ти е мой.

Войниците дойдоха твърде скоро, за да откарат Метиъс в моргата.

3:17 ч.

Апартаментът ми

Същата нощ

Вече валеше

Лежах върху дивана, с ръка обвита около Оли. Мястото, където обикновено седи Метиъс, бе празно. Купчини от стари фотоалбуми и дневниците му бяха затрупали масичката за кафе. Той харесваше старомодните методи на родителите ни и си водеше ръкописни дневници, точно както те бяха запазили всички тези хартиени снимки.

— Не можеш да ги проследиш или да им слагаш етикети онлайн — винаги казваше Метиъс. Изречено от един такъв изкусен хакер, това наистина звучи иронично.

Нали точно днес следобед той ме беше прибрал от „Дрейк“? Искаше да говори с мен за нещо важно, точно преди да си тръгне. Но сега никога нямаше да узная какво е искал да ми каже. Документи и доклади стояха върху корема ми. Едната ми ръка стисна здраво медальона — улика, която проучвах от известно време. Погледнах косо гладката му повърхност и липсата на каквито и да е шарки. След това отпуснах ръката си с въздишка. Главата ме болеше.

По-рано научих защо командир Джеймсън ме бе изтеглила от „Дрейк“. Оказа се, че дълго ме е наблюдавала. И сега, когато неочаквано разполагаше с човек по-малко в патрула на Метиъс, искаше да вербува нов агент. Идеалният момент да се докопа първа до мен. От утре Томас поемаше позицията на Метиъс, поне засега, а аз влизах в патрула като обучаващ се агент детектив.

Първата ми мисия по проследяване: Дей.

— В миналото сме опитвали разнообразни тактики, за да хванем Дей, но никоя не проработи — обясни ми Джеймсън, точно преди да ме изпрати у дома. — Затова, ето какво ще направим. Аз ще продължа със съставянето на плановете за патрулите. А що се отнася до теб — нека да тестваме уменията ти с една полева тренировка. Покажи ми как би проследила Дей. Може би ще стигнеш донякъде. А може би не. Но ти имаш чифт свежи очи и ако ме впечатлиш, ще те повиша в звание агент на този патрул. Ще те направя прочута — най-младия агент, който някога сме имали.

Затворих очи и се опитах да мисля.

Дей бе убил брат ми. Знаех това, защото открихме открадната идентификационна карта да лежи на половината разстояние нагоре към стълбището на третия етаж, която ни отведе до войника от снимката върху й, а той с пелтечене описа как е изглеждало момчето. Описанието му не съвпадна с нищо, с което разполагаме като досие за Дей… но истината е, че знаем малко за това как изглежда той, като изключим, че е млад, точно като хлапето от болницата тази вечер. Отпечатъците от пръсти по идентификационната карта съвпадат с откритите само преди месец на местопрестъпление, което се свързва с Дей — те не отговарят на информацията за нито един цивилен, за когото републиката има данни.