Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Роланд! — каза мъжът. — Не позна ли собствения си…

Момчето вдигна инграма и отнесе по-голямата част от главата на човека. Онзи залитна назад със счупени зъби, които тракаха в маска от кръв, и падна в огъня.

Другите хора се нахвърлиха на чувала за боклук, разкъсаха го дивашки и се сбиха за остатъците храна в него. Роланд се обърна към Шор и полковник Маклин. Сержантът се опитваше да намушка полковника с копието си, а полковникът използваше металния си лост, за да парира. Маклин постепенно беше избутван в ъгъла, където подскачащата светлина от огъня разкриваше голяма вентилационна шахта в напуканата стена, чиято решетка се държеше само на един винт.

Роланд започна да стреля, но димът се виеше около фигурите и той се страхуваше да не уцели Краля. Пръстът му потрепери на спусъка… и тогава нещо го удари отзад в кръста и го събори по лице на пода, където остана да лежи и да се опитва да си поеме въздух. Автоматът падна от ръката му и жената с безумните и зачервени очи, която хвърли камъка по него, запълзя на ръце и колене, за да го вземе.

Маклин замахна с боздугана по главата на Шор. Сержантът се дръпна и се спъна в камъните и горящите останки.

— Хайде! — провикна се полковникът. — Ела да ме спипаш!

Лудата жена пропълзя над Роланд и взе инграма. Момчето беше зашеметено, но беше наясно, че двамата с Краля щяха да са мъртви, ако тази успееше да го използва. То я сграбчи за китката. Онази изпищя и се опита да го захапе за лицето. След това вдигна другата си ръка и посегна с пръсти към очите му, но Роланд я изви настрани, за да не бъде ослепен. Жената успя да освободи китката си и докато все още пищеше, насочи автомата.

Стреля и куршумите оставиха своите светлинни следи след себе си.

Но тя не се беше прицелила в полковник Маклин. Двамата мъже, които се биеха за остатъците храна в чувала за боклук, бяха застигнати от куршумите и това ги накара да танцуват, сякаш подметките им бяха пламнали. Накрая залегнаха и лудата пропълзя до храната със стиснат до гърдите ѝ автомат.

Изстрелите от инграма накараха Шор да погледне в посоката, от която идваха… и Маклин му се нахвърли. Полковникът го удари в тялото с боздугана си. Чу как ребрата му изпукват като настъпени съчки. Шор изрева, опита се да отстъпи, спъна се и падна на колене. Маклин вдигна високо боздугана и го стовари в средата на челото му. В него се отпечата формата на зъбното колело от фитнес уреда. Полковникът надвисна над сержанта и започна да го удря по главата отново и отново. Тя започна да си променя формата.

Роланд се беше изправил на крака. Недалеч от него лудата тъпчеше устата си с изгорялата храна. Пламъците ставаха все по-високи и по-горещи и плътният дим се изви около Маклин, чиято лява ръка най-накрая беше останала без никаква сила. Той пусна боздугана и срита трупа на Шор в ребрата за последно.

Димът привлече вниманието му. Наблюдаваше как се промъква в шахтата, която беше висока и широка около метър — достатъчно голяма, за да пропълзи в нея, осъзна полковникът. Беше му необходима минута, за да прогони умората от съзнанието си. Димът беше засмукван от шахтата. Засмукван. Къде отиваше? На повърхността на Блу Доум Маунтин? В света отвън?

Вече не му пукаше за чувала, за Шор или за лудата жена с автомата. Някъде там имаше изход оттук! Маклин махна решетката и пропълзя в шахтата. Тя водеше нагоре, като се извиваше под ъгъл от четиридесет и пет градуса. Краката му намериха главите на болтовете в алуминиевата повърхност, които щяха да му помогнат да се избута нагоре. Пред него нямаше светлина и димът го задушаваше, но беше наясно, че това вероятно беше единственият им шанс да излязат. Роланд го последва, той тръгна бавно нагоре след Краля в този нов обрат на играта.

От горящия физкултурен салон зад тях се разнесе гласът на лудата, който долетя до тях през тунела:

— Къде отидоха всички? Тук е горещо… много горещо. Бог ми е свидетел, че не стигнах дотук, за да се опека в някаква мина!

Нещо в този глас стисна здраво Роланд за сърцето. Помнеше този глас в един далечен живот. Той продължи да се движи, но когато лудата изпищя и миризмата на горящо месо стигна до тунела, се наложи да спре и да притисне уши с длани, защото от звука му се завъртя силно свят и се притесни, че може да падне. Пищенето заглъхна след малко и единственото, което чуваше, беше как тялото на Краля се промъква в шахтата. Роланд кашляше и очите му се навлажняваха, но продължи напред.

Стигнаха до място, на което тунелът беше смачкан.