Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Полковникът бързо наведе глава зад каменната купчина, която използваше за скривалище, докато стъклото виеше като ято оси около ушите му. Пламъците се стрелнаха покрай него и когато експлозията утихна, погледна и видя локвата бензин, която гореше на четири-пет метра от него.

Роланд също беше залегнал, но малки парченца стъкло бяха намерили бузата и рамото му. Той вдигна глава и стреля отново по вратата. Куршумите му уцелиха горната част на барикадата и рикошираха, без да нанесат никакви щети.

— Това хареса ли ти, Маклин? — подигра се Шор. — Намерихме малко бензин в резервоара на един от автомобилите. Както и парцали и няколко бирени бутилки. Разполагаме с още много като тази. Хареса ли ти?

По стените на разрушения физкултурен салон потрепваше светлината от огъня. Маклин не беше очаквал подобно нещо — Шор и останалите да стоят зад барикадата и да хвърлят тези копелета към тях. Чу някакъв метален инструмент да стърже останките, които блокираха вратата и няколко от камъните паднаха.

Втора бутилка с бензин и напъхан в нея горящ парцал прелетя във физкултурния салон и експлодира близо до капитан Уорнър, който се беше скрил зад една купчина камъни, изкривен метал и тежести от фитнес уредите. Бензинът се разля като мазнина от тиган и капитанът изрева, когато беше уцелен от разхвърчалите се стъкла. Роланд откри стрелба към вратата, когато трета бомба се приземи между него и полковник Маклин. Наложи му се да отскочи настрани, за да се предпази от разлетия горящ бензин. Парчета стъкло се врязаха в якето на полковника. Едно от тях го уцели над дясната вежда и блъсна главата му назад като юмручен удар.

Нещата, които се намираха във физкултурния салон — постелки, кърпи, плоскости гипсокартон от тавана, разкъсан мокет и дървена ламперия — биваха нападнати от пламъците. Във въздуха се издигаха дим и бензинови изпарения.

Роланд вдигна поглед и забеляза размазани фигури, които яростно се опитваха да си проправят път през барикадата. Посрещна ги с още един откос куршуми и те се разбягаха обратно в коридора като хлебарки в дупка. Напълнена с бензин бутилка от безалкохолно „Доктор Пепър“ експлодира в отговор и изригналите пламъци изгориха лицето на момчето и изсмукаха въздуха от дробовете му. То усети жилеща болка и погледна надолу — лявата му ръка беше покрита от големи колкото сребърен долар кръгове от огън, които горяха по цялото ѝ протежение. Изкрещя от ужас и залази към пълната с вода от тоалетната кофа.

Пламъците се усилваха, сливаха се и постепенно завладяваха физкултурния салон. Друга част от барикадата поддаде и Маклин видя, че мародерите настъпват. Водеше ги Шор, въоръжен със заострена като копие дръжка от метла. Подпухналото му лице с дивашките очи беше превързано с подгизнал в кръв парцал. Зад него бяха трима мъже и една жена. Всички бяха въоръжени с примитивни оръжия — остри камъни и тояги, направени от счупени мебели. Докато Роланд се опитваше да загаси горящия бензин, Мечо Уорнър излезе от скривалището си и падна на колене пред Шор с вдигнати ръце, които молеха за милост.

— Не ме убивайте! — захленчи той. — С вас съм! Кълна се в Бог, с вас…

Сержантът стовари острата дръжка във врата на капитана. Другите също го нападнаха и започнаха да го удрят и да го ритат, както беше набучен на върха на копието. Пламъците хвърляха сенки по стените, които приличаха на излезли от ада танцьори. Шор извади дръжката на метлата от врата на Уорнър и се завъртя към полковник Маклин.

Роланд вдигна автомата до себе си. Една ръка внезапно го хвана за врата и го изправи на крака. Момчето видя размазаната фигура на мъж в парцаливи дрехи, който беше надвиснал над него с намерението да му размаже черепа с камък.

Шор се нахвърли на Маклин. Полковникът стана с мъка на крака, за да се защити със своя ръчно направен боздуган.

Онзи, който беше стиснал Роланд за врата, издаде давещ се звук. Той носеше очила с напукани стъкла, които бяха залепени по средата с лейкопласт.

Шор направи финт с копието. Маклин изгуби равновесие и падна, но се изви на една страна, когато острия връх облиза тялото му.

— Роланд, помогни ми! — извика той.

— О… Господи — изненада се мъжът с напуканите очила. — Роланд… ти си жив…

На момчето му се стори, че познава този глас, но не беше напълно сигурно. Вече в нищо не можеше да бъде сигурно освен във факта, че е Кралския рицар. Всичко, което се беше случило преди този момент, бяха сенки, крехки и незначителни, а това беше истинският живот.