Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Избийте ги — заповяда на войниците си Маклин и се обърна да нареди на шофьора си да продължи напред, докато хората му стреляха по хванатите в капан мъже и жени. Пол отвърна на стрелбата и видя как един от войниците залитна… но само след миг самият той беше уцелен в корема. Втори куршум счупи ключицата му. Той падна по лице, опита се да се изправи и потрепери, когато трети куршум прониза предмишницата му. Отпусна се на земята и застина.

На триста метра от Пол бронираният шевролет търсеше жертвата си през дима и откриваше огън при всеки намек за движение. Гумите хрущяха над труповете, но едно от телата, което лежеше на земята, рязко сви ръце и крака, когато колата мина точно над него.

Когато шевролетът отмина, Робин се изправи и сграбчи брадвата, която беше скрил под тялото си. Стана на крака, направи три големи крачки и се качи на задната броня на колата. Продължи напред към покрива… вдигна брадвата и я стовари с всичка сила върху ламаринената оръдейна кула.

Тя се смачка навътре. Стрелецът се опита да завърти оръжието си, но Робин му попречи, като натисна с ботуш цевта му. Започна да стоварва брадвата си в кулата и да мачка ламарината, докато не намери главата на стрелеца. Разнесе се приглушен агонизиращ вик и шофьорът настъпи газта. Шевролетът се стрелна напред и младежът беше съборен от покрива на земята. Той изпусна брадвата. Стана бързо на крака и видя, че дръжката ѝ все още стърчи във въздуха. Острата ѝ част се беше забила около пет сантиметра в главата на стрелеца. Робин очакваше колата да обърне и да го погне, но шофьорът се беше паникьосал и не знаеше какво да прави. Шевролетът продължи напред, докато не се изгуби в пушилката.

Муле умираше, а от ноздрите и корема му се издигаше пара. Главата на Суон се беше прочистила достатъчно, за да осъзнае какво се беше случило, но знаеше, че няма какво да направи.

Конят продължаваше да потреперва, сякаш се опитваше да се изправи единствено чрез силата на волята си. Момичето видя, че още войници прииждат и се опита да издърпа крака си, но беше заклещен.

Изведнъж някой приклекна до нея и напъха ръце под Муле. Суон чу пукането на мускули и сухожилия в раменете на мъжа, който вдигна част от тежестта на животното и ужасното напрежение върху крака ѝ намаля.

— Издърпай го! — изпъшка от усилието той. — Побързай!

Суон задърпа крака си и успя да го приближи с няколко сантиметра към свободата. Муле се помръдна отново, сякаш използваше последните си останали му сили, за да помогне, и с усилие, което едва не измъкна бедрото ѝ от ямката му, тя се освободи. Кръвта отново се върна в крака ѝ с неприятното усещане за забиващи се в него иглички. Суон стисна зъби, когато усети болката.

Мъжът дръпна ръце, които бяха осеяни с бели и кафяви петна.

Момичето погледна лицето на Джош.

Кожата му отново беше придобила стария си наситен тъмнокафяв цвят. Имаше къса сива брада и почти цялата му къса коса беше побеляла. Но носът му, който беше чупен толкова много пъти и беше толкова изкривен, сега беше прав и здрав и старите белези от футбола и борбата бяха заличени. Скулите му бяха високи и остри, сякаш изваяни от черен камък, а очите му бяха в светъл нюанс на сивото и проблясваха с детинско изумление.

Суон си каза, че след Робин Джош е най-красивият мъж, който някога беше виждала.

Гигантът забеляза прииждащите войници и тялото му започна да произвежда адреналин. Беше оставил Глори и Арън в къщата, за да потърси Суон, и сега трябваше да отведе всички на безопасно място. Нямаше представа къде е Сестрата, но много добре разбираше, че войниците пробиват от всички страни на стената, която пазеше Мерис Рест, и съвсем скоро щяха да плъпнат по алеите и да подпалят бараките. Вдигна момичето на ръце и наранените му рамене и ребра загоряха от болка.

В този миг тялото на Муле потрепери и от ноздрите му излезе облаче пара, което полетя към небето като освободена изморена душа… и Джош разбра, че никое животно не заслужаваше покой повече от това. Никога нямаше да има по-добър и по-красив кон от този.

Очите на Муле бяха започнали да се оцъклят и Суон осъзна, че животното вече го нямаше.

— О… — прошепна тя и не можа да изрече нищо повече, защото беше неспособна да говори.

Робин се появи от пушилката.

— Насам! — провикна се Джош, когато го забеляза. Младежът се насочи към тях. Той накуцваше и се държеше за лявото бедро. Войниците също ги бяха видели и един от тях откри огън с пистолета си. Един куршум се заби в земята на малко повече от метър от Робин, а друг изсвистя покрай главата на гиганта. — Хайде! — прикани го да побърза Джош и побягна към града със Суон на ръце. Дробовете му работеха като мехове в ковачница. Забеляза още една група войници вляво.