Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Хю едва пазеше равновесие на патерицата и единствения си крак, докато момчетата вилнееха около него и го ръгаха с копията си. Беше чувал истории за горските бандити и никак не му се нравеше идеята да бъде скалпиран или одран.

— Не ни убивайте! — изкрещя в опит да надвика врявата той. — Моля ви, не ни… — И в следващия миг падна по задник, когато едно кораво десетгодишно с чорлава черна коса изрита патерицата му. Надигна се истинска буря от смях и още копия и оръжия бяха насочени към Пол и Сестрата. Клошарката погледна към другия край на пещерата и през мъглата от дим видя малко слабо момче с червена коса и тебеширен цвят на кожата. То държеше стъкления пръстен в ръце и се взираше като хипнотизирано в него… преди второ момче да му го отнеме и да избяга. Трето хлапе нападна второто и се опита да докопа съкровището. Сестрата видя как цяла шайка дрипави момчета се блъскаха и биеха весело и изгуби от поглед предмета. Още едно момче навря пушката си в лицето ѝ и ѝ се ухили, сякаш я предизвикваше да направи нещо. След това се извърна от нея, грабна тубата с шльокавица и се присъедини към танца на победата.

Пол помогна на Хю да се изправи. Едно копие го прониза в ребрата и той се обърна гневно към мъчителя си, но Сестрата го сграбчи за ръката, за да го спре. Едно момче със завързани в рошавата си руса коса кости на малки животни насочи копието си в лицето ѝ и за малко да ѝ прониже окото. Тя го изгледа безстрастно и то се разкикоти като хиена, преди да се отдалечи с подскоци.

Момчето, което беше взело магнума на Пол, танцуваше наоколо, като едва удържаше тежкия револвер в двете си ръце. Тубата с шльокавица се предаваше от ръка на ръка и възпламеняваше още повече страстите. Сестрата се страхуваше, че хлапетата ще започнат да стрелят напосоки с оръжията си, а на затворено място като това рикошетите щяха да бъдат смъртоносни. Тя забеляза блясъка на стъкления пръстен, когато едно от децата го взе от друго. След това две момчета се сбиха за него и на клошарката ѝ стана лошо при мисълта, че може да го счупят. Тя направи крачка напред, но поне пет копия я накараха да отстъпи назад.

И тогава се случи ужасното нещо. Едно от момчетата, което вече беше замаяно от шльокавицата, вдигна стъкления пръстен над главата си… и беше нападнато гърбом от друго, което се опита да го вземе. Пръстенът полетя от ръцете му и се завъртя във въздуха. Сестрата беше на път да изпищи. Видя как съкровището ѝ пада към пода като на забавен каданс и се чу как извика Не! , но не можеше да направи нищо. Стъкленият пръстен падаше… падаше… падаше.

Една ръка го хвана, преди да стигне до долу, и предметът засвети с огнени цветове, сякаш в него експлодираха метеори.

Беше спасен от фигурата с палтото с качулка, която се беше приземила на капака на джипа. Този младеж беше по-висок от останалите с поне тридесет сантиметра и когато се приближи до Сестрата, момчетата около него отстъпиха, за да му направят път. Лицето му все още беше скрито от качулката. Крясъците, удрянето на дървените трупчета едно в друго и барабанният тътен заглъхнаха. Стъкленият пръстен светеше ярко в бавен пулсиращ ритъм. Младежът застана пред Сестрата.

— Какво е това? — попита той и вдигна предмета пред нея. Останалите спряха да танцуват и да викат и го наобиколиха, за да наблюдават случващото се.

— Това е мое — отвърна жената.

— Не. Беше твое. Попитах те какво е.

— То е… — Млъкна, за да измисли какво да каже. — То е магия — отговори тя. — То е чудо, ако знаеш как да го използваш. Моля те… — Чу непозната нотка на молба в гласа си. — Моля те, не го чупи.

— Какво ще стане, ако го направя? Какво ще стане, ако го изпусна и се счупи? Магията ще изтече ли?

Сестрата не отговори нищо, защото знаеше, че младежът ѝ се подиграва.

Той дръпна качулката, за да разкрие лицето си.

— Не вярвам в магията — каза ѝ. — Тя е за глупаците и децата.

Това хлапе беше по-голямо от останалите — може би на седемнадесет или осемнадесет. На височина беше почти колкото нея, а големината на раменете му подсказваше, че един ден, когато пораснеше и наддадеше, щеше да стане едър мъж. Лицето му беше слабо и бледо, с остри скули и пепеляви на цвят очи. В дългата му до раменете тъмнокестенява коса бяха сплетени малки кости и пера и с тях изглеждаше суров и сериозен като индиански вожд. Рехавите и светлокафяви косми на брадата покриваха долната част на лицето му, но Сестрата видя, че челюстта му е издадена и квадратна. За неумолимия му вид спомагаха също гъстите му тъмни вежди и кривия му сплескан като на боксьор нос. Този младеж беше красив, но и опасен. И не беше нито хлапе, нито глупак.