Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Чичо Томи? — провикна се Суон.

Мъжът спря да танцува. Устата му беше изкривена в ехидна усмивка и в готовност да изрече поредната ругатня.

— Прощавам ти — изрече нежно детето и Томи се опули насреща ѝ, сякаш го беше цапардосала в мутрата.

— Майната ти! — изкрещя му от своя страна Дарлийн Прескот и двигателят на камарото изрева като артилерийско оръдие. Жената настъпи педала на газта и затърка гумите около десетина метра, докато те не намериха сцепление и не ги изстреляха завинаги от парка за каравани край магистрала 15.

— Къде отиваме? — попита Суон, когато писъкът на гумите затихна, и прегърна по-силно Бисквитеното чудовище.

— Тази вечер ще отидем на мотел. На сутринта ще прескоча до бара и ще се опитам да изкрънкам малко пари от Франки. — Дарлийн сви рамене. — Може би ще успея да го убедя да ми даде петдесет кинта. Може би.

— Ще се върнеш ли отново при чичо Томи?

— Не — отговори непоколебимо жената. — Приключих с него. Той е най-големият злобар, когото съм срещала някога, и, за бога, нямам представа какво намерих в него!

Суон си спомни, че майка ѝ беше казала същите неща за „чичо“ Рик и „чичо“ Алекс. Замисли се за момент дали да ѝ зададе въпроса, или не, но в крайна сметка само си пое дълбоко въздух и я попита:

— Истина ли е, мамо? Онова, което каза Томи: че не знаеш кой е баща ми?

— Не говори такива неща! — сопна се Дарлийн и насочи вниманието си върху дългия път. — Дори не си ги помисляй, млада госпожичке! Много добре знаеш, че баща ти е известна рокендрол звезда. Има къдрава руса коса и сини очи като твоите. Сините очи на паднал на земята ангел. А как само свири на китара и пее! Могат ли птиците да летят ? Божичко, да! Казвала съм ти безброй пъти, че когато се разведе със съпругата си, ще отидем да живеем при него в Холивуд, Калифорния. Няма ли да е чудесно? Двете да живеем на булевард „Сънсет“?

— Да, госпожо — отвърна равнодушно Суон. И преди беше чувала тази история. Единственото, което искаше, беше да живее на едно място повече от четири-пет месеца, за да може да си намери приятели, които нямаше да се страхува, че ще загуби, и да ходи на едно и също училище цяла година. Тъй като постоянно нямаше приятели, насочи цялата си енергия и внимание към цветята и растенията си. Прекарваше часове наред в създаването на градини в грубата почва на парковете с каравани, пансионите и евтините мотели.

— Хайде да си пуснем малко музика по радиото — предложи Дарлийн. Включи го и от високоговорителите се разнесе рокендрол. Звукът беше толкова усилен, че на жената не ѝ се налагаше да мисли за лъжата, която постоянно повтаряше на дъщеря си; в интерес на истината знаеше единствено, че е висок, рус и едър сладур, чийто презерватив се беше скъсал по някое време на акта. Тогава нямаше никакво значение за нея; купонът беше на ниво, в другата стая всички се забавляваха, а тя и сладурът бяха надрусани с коктейл от ЛСД, ангелски прах и попърс. Случи се, докато живееше в Лас Вегас преди девет години и работеше на маса за блекджек. Оттогава двете със Суон живееха на най-различни места на запад, като следваше мъже, които обещаха да е забавно, и започваше работа като еротична танцьорка, когато ѝ се отваряше подобна възможност.

Сега Дарлийн нямаше представа накъде отиват. Писна ѝ от Томи, но също така се страхуваше от него; беше прекалено луд и злобен. Съществуваше вероятност да тръгне по петите ѝ след ден-два, ако не се отдалечеше достатъчно от него. Франки от „Хай Нуун Салуун“, където танцуваше, можеше да ѝ даде парите, които вече беше заработила, но накъде щеше да потегли след това?

У дома , помисли си тя. Домът беше едно малко кътче, наречено Блейкман, горе в окръг Ролинс, в северозападния край на Канзас. Избяга оттам, когато беше на шестнадесет, след като майка ѝ почина от рак, а баща ѝ полудя по религията. Знаеше, че старецът я ненавиждаше, и затова избяга. Какъв ли беше домът ѝ сега, зачуди се Дарлийн. На баща ѝ сигурно щеше да му падне ченето, когато разбереше, че има внучка. По дяволите, не! Не можеше да се върне там!

Само дето вече пресмяташе маршрута, по който трябваше да мине, за да стигне до Блейкман: на север по шосе 135 до Салина, на запад през нивите с царевица и пшеница на междущатска магистрала 70 и отново на север по правите като стрели окръжни пътища. Можеше да вземе достатъчно пари от Франки, за да си плати бензина.

— Какво ще кажеш на сутринта да поемем на пътешествие?

— Накъде? — Суон стисна още по-силно Бисквитеното чудовище.