Роберт Маккаммон - Лебедова песен

— Тъпи селяндури! — изрева Черния Франкенщайн, като успя да надвика шумната тълпа. — Вижте какво ще направя с вашето момченце!

И настъпи триумфално ребрата на Джони Лий Ричуайн. Младият мъж се сви и лицето му се сгърчи в агония, а реферът се опита да издърпа гиганта от него. С един замах кечистът го запрати в далечния ъгъл на ринга, където онзи падна на колене. Публиката стана на крака и започна да хвърля хартиени чаши и лед. Местните полицаи, които бяха назначени да пазят по време на мача, се оглеждаха изнервено.

— Искате ли да видите кръвта на едно канзаско селянче? — изкрещя Черния Франкенщайн и вдигна ботуш, за да размаже черепа на опонента си.

Джони се съвзе, сграбчи чудовището за глезена и го извади от равновесие, след което срита другия му крак. Огромните ръце на чернокожия кечист се завъртяха като вятърни мелници, преди да се строполи на ринга и да разтресе целия под. Публиката така изригна, че покривът на физкултурния салон едва не полетя.

Черния Франкенщайн се изправи на колене и вдигна ръце, за да моли за милост младия мъж, който беше тръгнал към него. Джони се обърна, за да помогне на ранения рефер и докато публиката крещеше, чудовището скочи на крака и го нападна в тил. Огромните му ръце се сключиха за удар „чук“.

Обезумелите писъци на феновете накараха Джони Лий Ричуайн да се завърти в последния момент и да ритне опонента си в мазния корем. Гигантът изпусна въздуха от дробовете си със звук като от парна свирка и се запрепъва като пиян в театрален опит да избегне онова, което го очакваше.

Джони Лий Ричуайн приклекна и вдигна Черния Франкенщайн на раменете си за самолетно завъртане. Феновете затаиха дъх, когато цялата тази маса напусна ринга, и после отново се развикаха, когато тяхното момче завъртя чудовището във въздуха. Черния Франкенщайн пищеше като напляскано бебе.

Изведнъж се разнесе звук като от пистолетен изстрел. Джони Лий Ричуайн изрева и се наклони към ринга. Гигантът, когото наричаха Черния Франкенщайн, имаше достатъчно време, за да осъзнае какво става и да се хвърли от раменете на младежа. Много добре познаваше звука от чупене на кости. Беше против хлапето да прави самолетното завъртане, но Джони искаше да впечатли местната публика. Черния Франкенщайн падна на ринга на една страна и когато се изправи до седнало положение, видя местния кечист да лежи на няколко крачки от него. Беше се хванал за коляното и този път стенеше от истинска болка.

Реферът беше станал на крака и нямаше представа какво да прави. Великанът трябваше да бъде проснат на ринга и Джони Лий Ричуайн да спечели главния мач от програмата. Такъв беше сценарият и всичко мина добре на репетициите.

Чернокожият кечист стана. Знаеше, че младият мъж е лошо ранен, но не биваше да излиза от роля. Вдигна високо ръце и тръгна бавно по ринга под дъжд от чаши и пакети от пуканки. Когато се доближи до стъписания рефер, му прошепна с глас, много различен от злодейското си декламиране:

— Дисквалифицирай ме и заведи хлапето на лекар!

— А?

— Действай! Веднага!

Реферът, местен мъж, който притежаваше магазин за инструменти близо до Белвил, най-накрая размаха на кръст ръце, което означаваше дисквалификация за Черния Франкенщайн. Огромният кечист влезе в ролята на разгневен състезател, заскача нагоре-надолу за минута, докато публиката го освиркваше и ругаеше, и накрая слезе от ринга, за да бъде съпроводен до съблекалнята от няколко полицаи. През целия път биваше замерян с пуканки и разтопен лед и беше плют и обиждан както словесно, така и чрез жестове. Правеха го не само децата, но и възрастните. Гигантът се страхуваше особено много от стари баби, защото преди време една го беше нападнала с игла за шапка в Уейкрос, Джорджия, и после се беше опитала да го срита в слабините за всеки случай.

В „съблекалнята“, която се състоеше от пейка и шкафче, използвани от отбора по футбол, той се помъчи да разтрие и отпусне, доколкото е възможно, схванатите си мускули. Някои от травмите и болките бяха постоянни. Чувстваше раменете си твърди като цепеници. Отвърза кожената си маска и се погледна в малкото пукнато огледало, което висеше в шкафчето му.

Трудно можеше да мине за красив мъж. Косата му беше подстригана почти до скалпа, за да може маската да пасва добре, а лицето му беше покрито с белезите от много злополуки на ринга. Помнеше много добре къде беше получил всеки един от тях — недобре изпълнен чуков удар в Бирмингам, изплъзнал се прекалено убедително стол в Уинстън-Сейлъм, сблъсък с ръба на ринга в Сиукс Фолс, среща с бетонен под в Сан Антонио. Грешките в пресмятането на точния момент причиняваха истински наранявания на професионалните кечисти. Джони Лий Ричуайн нямаше достатъчно добър баланс, за да удържи тежестта, и кракът му беше платил цената. Гигантът се чувстваше зле заради случилото се, но нямаше какво повече да направи. Шоуто трябваше да продължи.