Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Най-добре да се разминем по-бързо с тях — реши Лоурънс, който, изглежда, говореше на себе си.

Томас не се обади, макар да подозираше, че каквото и да става там, очакват ги неприятности.

Лоурънс отново натисна газта.

— Ще изгубим твърде много време, ако се върнем да потърсим друг път. Минавам, пък каквото ще да става.

— Само не прави нищо глупаво — тросна се пилотът. — Защото пеша със сигурност няма да стигнем при берговете.

Когато се приближиха, Томас се наведе към прозореца, за да види какво става. Тълпа от двайсетина души се сражаваше за голяма купчина от нещо, което той не различаваше добре. На около стотина крачки от тях бяха колите, които се въртяха, засилваха и блъскаха една в друга. Цяло чудо бе, че все още никой на пътя не бе пострадал.

— Какво смяташ да правиш? — попита Томас. Лоурънс продължаваше да натиска газта и вече почти бяха стигнали на мястото.

— Трябва да спреш! — извика пилотът.

Лоурънс не й обърна внимание.

— Не. Ще мина през тях.

— Ще се ударим.

— Всичко ще бъде наред. Просто млъкни!

Наближиха групата налагащи се хора. Томас извъртя глава към страничния прозорец. Побърканяците разкъсваха чували с боклуци и вадеха отвътре остатъци от храна и полуразвалено месо. Ала не успяваха да ги задържат, тъй като други мигом се нахвърляха върху тях. Разменяха се удари, закривени пръсти оставяха кървави дири. Един от мъжете имаше зееща рана на лицето, от която шуртеше кръв.

Пикапът рязко се наклони на една страна и Томас насочи вниманието си напред. Колите пред тях бяха престанали да се въртят и удрят и сега три от тях бяха застанали на пътя на тяхната. Лоурънс все така не забавяше. Вместо това изви волана и се прицели в широкия отвор между две от колите. Внезапно колата вляво се стрелна напред и зави така, че да засече пикала, преди да е преминал през отвора.

— Дръжте се! — изкрещя Лоурънс и натисна педала до долу.

Томас сграбчи седалката под него. Двете коли отстрани не помръдваха, но третата се носеше право към тях. Томас осъзна, че няма да успеят, и се готвеше да го каже, но бе твърде късно.

Предният капак на пикала тъкмо бе навлязъл между двете коли, Когато третата ги удари отстрани. Томас полетя наляво и се блъсна в колоната между двата прозореца, които се разбиха с ужасяващо хрущене. Стъкла се разлетяха във всички посоки и пикапът се завъртя на място, сякаш задницата му бе краят на камшик. Въздухът се изпълни със свистене на гуми и стържене на метал.

Шумът изчезна едва Когато пикапът се блъсна в бетонната стена на ограждението.

Томас падна на пода, натърти се, кожата на много места се охлузи. Когато се изправи, трите коли вече се отдръпваха назад и шумът от двигателите им отслабваше. Отдалечаваха се по дългата права улица, по която бяха дошли. Томас погледна Лоурънс и пилота — двамата, изглежда, не бяха пострадали.

После се случи нещо странно. Когато извърна глава към прозореца, Томас откри, че го гледа познато лице. Трябваше да изминат няколко секунди, преди в съзнанието му да изплува името.

Беше Нют.

Нют изглеждаше ужасно. От косата му липсваха цели кичури, оголените места бяха зачервени и разранени. Лицето му бе покрито със синини и драскотини, ризата висеше на парцали и едва се държеше на измършавялото му тяло, панталоните му бяха изцапани с мръсотия и кръв. Явно накрая се бе предал на побърканяците и бе станал един от тях.

Но сега гледаше към Томас сякаш го бе познал.

Лоурънс говореше, Томас едва сега му обърна внимание.

— Добре сме. Колата пострада, но се надявам да ни откара до хангара. Само няколко мили са.

Той включи на задна и пикапът се дръпна от бетонната стена. Тишината бе нарушена от скърцане на метал и хрущене на смачкани стъкла. Шофьорът завъртя кормилото и едва сега Томас осъзна какво става.

— Спри! — извика. — Спри колата веднага!

— Какво? — зяпна го Лоурънс. — Какви ги говориш?

— Просто спри шибания пикап!

Лоурънс натисна спирачките, а Томас се наведе към вратата. Понечи да я отвори, но шофьорът го сграбчи за ризата и го дръпна назад.

— Какви, за бога, ги вършиш? — кресна.

Томас не би позволил на каквото и да било да го спре в този момент. Той измъкна пистолета от пояса си и го тикна в лицето на Лоурънс.

— Пусни ме! Веднага ме пусни!

Лоурънс разпери ръце.

— Ей, момче, успокой се! Какво ти става?

Томас се дръпна от него.

— Видях отвън моя приятел — искам да се уверя, че с него всичко е наред. Ако възникнат проблеми, ще скоча обратно в пикапа. Просто се приготви да ни разкараш оттук, Когато ти дам знак.