Джеймс Дашнер - Последният кандидат

Томас се замисли. Неговата група можеше да е безценна при тази атака. Особено тези от тях, които бяха възвърнали паметта си. Те познаваха разположението на комплекса.

Винс продължи да говори сякаш бе прочел мислите му.

— Ако това, което Гали казва, е истина, ти и приятелите ти ще бъдете особено полезни за осъществяването на нашия план, тъй като познавате онова място като дланта си. Всеки човек е от полза — независимо колко е стар или млад.

— Ние също имаме берг — припомни Бренда. — Освен ако побърканяците не са го натрошили на парчета. Той е зад денвърските стени, на северозападната страна. Пилотът е при нашите приятели.

— Къде са вашите бергове? — попита Томас.

Винс махна с ръка към дъното на помещението.

— Нататък. На сигурно място. Ще ми се да разполагахме с още една седмица за подготовка, но няма такава възможност. Устройството на Шарлот е готово. Хората ни само чакат знак. Можем да ви оставим два дена, за да се запознаете с плановете ни и да се подготвите, но не повече. А после — в атака. Няма причини да се изкарваме герои. Просто ще отидем и ще свършим работата.

Томас го погледна обнадежден.

— Толкова ли си уверен?

— Чуй ме, момче — изгледа го мрачно Винс. — От години насам единственото, за което слушаме, е мисията на ЗЛО. Как всеки грош, всеки мъж или жена, всички налични ресурси трябва да бъдат посветени на каузата да се открие лечение за изблика. Казаха ни, че са намерили хора с имунитет и ако успеят да разберат защо мозъците им не се поразяват от вируса, целият свят ще бъде спасен! А междувременно градовете се рушат, западат образование, медицина, служби за сигурност — всички достижения на човечеството. И всичко това, за да може ЗЛО да прави каквото си пожелае.

— Зная — кимна Томас. — Твърде добре ги познавам.

Винс не можеше да спре да говори, бълваше мисли и идеи, които бе трупал в себе си от години.

— Далеч по-добре е да се съсредоточим върху преустановяване разпространението на болестта, отколкото върху нейното лечение. Но ЗЛО засмукват средства и дърпат при себе си най-добрите специалисти. И не само това — дават ни фалшиви надежди за вълшебния лек, който в края на краищата ще спаси света. Ако почакаме още малко, може да не остане никой за спасяване.

Винс имаше уморен вид. В помещението се възцари мълчание. Томас не намираше аргументи срещу изречените думи.

Най-сетне Винс заговори отново:

— Нашите хора, които продават мунита, биха могли да скрият някъде устройството, след като проникнат вътре, но ще е далеч по-лесно, ако то вече е на място, Когато ние пристигнем. Когато съобщим, че караме с нас мунита, ще получим разрешение да се приземим и… — Той повдигна вежди, сякаш нямаше смисъл да продължава.

Томас кимна.

— И тогава идва времето за моята задача.

— Да — потвърди усмихнато Винс. — Мисля, че тогава идва твоят ред.

Томас бе завладян от неочаквано спокойствие.

— Можете да ме спуснете на няколко мили от комплекса и да измина пеш остатъка от пътя. Ще им кажа, че съм се върнал да довършим изпитанията. Предполагам, че ще ме посрещнат с отворени обятия. Просто ми покажи как да задействам устройството.

— По-добре Шарлот да ти каже — отвърна все така усмихнато Винс.

— От моите приятели — Тереза, Арис и останалите — ще получиш полезна информация и помощ. Бренда също знае доста неща. — Томас кимна уверено. Вече беше приел рискованата задача. Това бе единственият им шанс.

— Добре, Гали. — Винс се надигна. — Какво следва? Как ще го направим?

Старият враг на Томас също се изправи.

— Ще извикам Шарлот да те обучи да работиш с прибора. След това ще те отведем в хангара, ще отлетим с берга и ще те оставим в околностите на комплекса на ЗЛО, докато останалите се подготвят за финалния етап. Ще разполагаш с няколко часа, постарай се да се държиш естествено. Инак, Когато се появим с мунитата, може да пробудим подозренията им.

— Ще се справя — обеща Томас и пое бавно въздух в опит да се овладее.

— Добре. Когато отпътуваш, ще преместим тук Тереза и другите. Надявам се, нямаш нищо против още една малка разходка из града.

Шарлот се оказа дребна, мълчалива женица, изцяло отдадена на работата си. Тя обясни на Томас обезвреждащата функция на прибора накратко и делово. Приборът бе достатъчно дребен, за да се побере в раницата, която му бяха осигурили, снабдена с малко храна и дрехи за прехода на открито, който му предстоеше. Веднага щом постави и активира устройството, то щеше да издири и да се свърже с всички оръжия, след което да блокира работата на чипа. Процесът щеше да отнеме около час.