Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Може ли да седнем? — Томас кимна към свободните столове.

— Разбира се.

Томас още не се бе настанил, Когато отново се върна към въпросите, които не му даваха покой.

— И какво планирате да направите?

Винс за пореден път се засмя.

— Успокой се, синко. Кажи ми какво можете да ни предложите и после ще споделя с теб нашите планове.

Не без усилие на волята Томас овладя любопитството си.

— Виж, ние знаем доста неща за щаба на ЗЛО и организацията там. Някои от хората от нашата група са с възстановена памет. Но най-важното от всичко е, че ЗЛО държи да се върна при тях. Мисля, че можем да използваме по някакъв начин този коз.

— Това ли е? — повдигна вежди Винс. — Всичко, което имате?

— Никога не съм твърдял, че можем да се справим без чужда помощ. Или без оръжия.

При последната забележка Винс и Гали се спогледаха.

Томас усети, че е напипал правилната струна.

— Какво има? — попита той.

Винс се втренчи в него.

— Имаме нещо далеч по-добро от оръжие.

Томас се наведе напред.

— И какво е то?

— Знаем как да направим така, че никой да не може да използва каквито и да било оръжия.

— Как? — попита Бренда, преди Томас да успее да проговори.

— Ще оставя на Гали да обясни. — Винс кимна към момчето.

— Добре, помислете си за Дясната ръка“ — поде Гали и се изправи. — Тези хора не са войници. Те са счетоводители, портиери, водопроводчици, учители. От друга страна, ЗЛО разполагат със своя малка армия. Обучена да използва най-модерни и скъпи оръжия. Дори да разбием някой склад с гранатомети, пак предимството ще е на тяхна страна.

— Какъв е планът тогава? — не се сдържа Томас.

— Единственият начин да играем наравно е да направим така, че те да не разполагат с никакви оръжия. Тогава вероятно ще имаме шансове.

— И какво — смятате да им ги откраднете? — попита Бренда. — Да спрете доставките?

— Нищо такова — поклати глава Гали. После на лицето му се изписа детинско вълнение. — Въпросът не е колко души можеш да привлечеш за каузата си, а какви са те. От всички, завербувани от „Дясната ръка“, една жена има ключово значение.

— Коя? — попита Томас.

— Името й е Шарлот Чисуел. Тя е водещ инженер в най-голямата компания за производство на оръжия в целия свят. По-точно за свръхмодерни оръжия, използващи технологии от второ поколение. Всеки пистолет, гранатомет — каквото посочиш, — използван от ЗЛО, идва оттам, и те всички разчитат на високотехнологична електроника и компютърни системи, за да функционират. Шарлот е открила начин да направи тези оръжия безполезни.

— Наистина? — В гласа на Бренда се долови съмнение. Томас също намираше идеята за доста неправдоподобна, но продължи да слуша внимателно обясненията на Гали.

— Има един чип, който се използва при всички оръжия, и тя посвети последните няколко месеца на опити да го препрограмира дистанционно — по-точно да го блокира. Накрая успя. Настройката ще отнеме няколко часа и ще е нужно в сградата да бъде поставено миниатюрно устройство — смятаме това да свършат нашите мунита, след като ги предадем на ЗЛО. Ако се получи, ние също няма да разполагаме с оръжия, но поне ще играем наравно с тях.

— Ако не и с известно предимство — добави Винс. — Техните войници и охраната им са обучени да използват тези оръжия. Свикнали са да се уповават на тях. Но нямат нужния опит в ръкопашни схватки. В истински бой. В размяна на удари, в използване на ножове, лопати, прътове. — На устните му затрептя зла усмивка. — Ще бъде като в старите времена. И мисля, че можем да им надвием. Ако не го направим по тоя начин, ако оръжията им все още функционират, ще ни унищожат, преди още да се е почнало.

Томас неволно си спомни за битката със скръбниците в лабиринта. Тя беше нещо като това, за което говореше Винс. Той потрепери при тази мисъл, но все пак бе по-добре, отколкото да се изправиш срещу мощни оръжия.

Ако се получи, значи наистина имаха шансове. Изведнъж го завладя вълнение.

— И как ще го направите?

Винс въздъхна.

— Имаме три берга. Отиваме с около осемдесет души — най-силните от групата. Ще предадем мунитата на нашата връзка със ЗЛО, за да заложат устройството. Това ще е най-трудната част. А Когато то си свърши работата, ще пробием дупка в стената и ще нахлуем вътре. Поставим ли ръка на комплекса, Шарлот ще ни осигури достатъчно функциониращи оръжия за да държим нещата под наш контрол. Трябва да успеем, иначе всеки от нас ще загине. Ако се наложи, готови сме да взривим онова проклето място.