Чайна Миевил - Морелси

Учени от Роквейн наблюдаваха фокусници от Тарп; пратеници от Кабиго придърпваха одеждите си, за да ги извадят от локвите на Манихики; ловци в комбинезони от Питман си разменяха карти и се закачаха с небелази от Колония Кокос. Кейовете бяха свърталища на джебчии, играчи на нагласени игри, мошеници, фалшиви оцелели от бутафорни влакокрушения, просещи милостиня. Шам нямаше пари, че да си ги пази.

Историята тук изглеждаше безсмислена или поне озадачена. Тази сграда бе величествено нова, със стомана, вградена в мазилката. Тази до нея — по-стара с няколкостотин години и занемарена. Град мелез. Каруци, теглени от животни, рикши, двигатели с вътрешно горене ръмжаха покрай улични съоръжения в безброй различни стилове, къщи, изградени от материали, които изобщо не приличаха на строителни. Все едно някой ги е вдигнал заради бас.

Флотски офицери от Манихики се разтакаваха в униформи — наполовина на дежурство, наполовина на показ, наполовина на флирт с минувачите. Да, сметката бе вярна: такова перчене можеше да се състои само от три половини. Те можеха да изреват някое наставление към преминаващо хлапе или да се намесят в някоя дребна препирня със суров, законно одобрен замах. Представете си ги на релси — помисли си Шам. Ферофлотски влак, който гони пиратите, топовете му гърмят, спасителни мисии и наемна защита.

Дейби излетя в ниското небе и се залови да проучва стрехи, резби, гаргойли, стъкмени, осъзна Шам, от останки.

— Внимавай! — подвикна той на прилепа. Може би над Манихики хвърчаха летящи скорпиони колкото ръка. Представа си нямаше.

Той следваше капитанката, промушваше се през гъмжилото. Покрай магазини, сергии и улични търговци, които продаваха бутилки и магнити. Цветя и фотоапарати. Илюстрации със зверове и ангели, наказващи високомерните, промъкващи се в нощта и поправящи релси, на въртокрили птици от отвъд пределите на света.

Влязоха в район с книжарници, където, осъзна Шам, имаха широки възгледи относно това кое прави книгата книга. Тъмни стаи, пълни с хартия и кожа, дискове за ординатори и ролки филмова лента. Поздравяваха капитан Нафи любезно и почтително. На не един щанд тя съобщаваше името си и продавачът проверяваше в счетоводната книга или отваряше файл на светещ екран.

— „Неизвестното“ — мърмореха те. — Правилно ли е това? Общи теории. Освен това „Плаващи означения“, „Асимптотен Телос“ „Изплъзваща се цел“, „Загуба“. Това имаме ние за вас. — Те сравняваха отбелязаните за нея теми с новопридобити текстове. — „За ловуването на философии“ от Сюлейман има ново издание. Имаше и една статия, чакайте да видя, „Залавянето на плячка“ в пред-пред-пред-предпоследния брой на „Тримесечник на капитана философ“, но вие сигурно сте я видели — и тъй нататък.

„Какво правя аз тук? — мислеше си Шам. — Ако ѝ е трябвал черноработник, защо не е взела Шосундер?“

и все едно чула тази мисъл, капитанката измърмори:

— Хайде де, Сурап, вдигни очи. Твоето предложение ни доведе в Манихики. Браво. Смяташ да проспиш тези гледки ли?

Тя обмисляме достойнствата на различните текстове, които ѝ преподнасяха. Тези, които купуваше, безмълвно подаваше на Шам. Чантата му натежа.

В един грамаден, запуснат и порутен склад, от чиято вътрешност се чуваше креслива препирня, Дейби се залови да проучва покривите. Нафи го проследи с поглед как излита.

— Я ми кажи пак — рече тя — на кои места според приятелката ти би могъл да се намери следач.

— На улица Каменоделска — отвърна Шам. — На пазара. Тя каза, че там са най-хубавите останки.

Тя посочи една табела на стената. „Пазарът на улица Каменоделска“. Шам зяпна. Нафи, не ще и дума, знаеше що за артефакти жадуваше да види той. След като се тътриха из всички книжарници, дали това бе награда, че ѝ каза за техниката?

— и тъй — рече Нафи и посочи с внезапен, прелестен замах на ръцете, че той трябва да влезе пред нея, — отивам на пазар за останки.

— Книгите у теб ли са? — рече капитанката. — Твоята задача е да ги отнесеш на влака. Сурап, няма да си ми нужен за известно време.

— Трябва да се връщам? — „Та ти току-що ме вкара тука!“ — помисли си той.

— Точно така. До мръкване си искам книгите.

— До…? — Дотогава имаше още часове. Разполагаше с часове. Тя му отпускаше часове! Часове, за да се ориентира из улиците на Манихики. Из този пазар. Нафи му подаваше банкнота. и пари ли?!

— За обяд. Ще ти го приспадна от твоя дял.

Той смотолеви някакви благодарности, но Нафи вече си бе отишла.