Чайна Миевил - Морелси

В град Манихики.

Значи това беше центърът на света.

Шам много се стараеше да не зяпа като балама. Но в Манихики това не беше лесно: зрелището започна още преди да са влезли в страничните коловози на най-голямото пристанище в познатия свят.

Преминаха покрай безкраен, хаотичен каталог от превозни средства. Покрай екипажи, които не ги и поглеждаха, екипажи, които ги зяпаха, екипажи в облекло, което ги изтъкваше като съседи на Стрегай, и онези, облечените като илюстрации или като сънища. и локомотивите. Или, ако бъдем по-точни — защото не всички влакове имаха локомотиви, — средствата за задвижване.

Тук — малък влак, само с три вагона, маневрира по релсите на пристанището, закачен за големи дрънкащи кабели, издърпвани от две големи птици. Я! Мишеловен влак, пратеник от архипелага Тийкхий. Дървени влакове, украсени с маски; влакове, покрити с калаени отливки; влакове, окичени отстрани с кокалена украса; двуетажни и триетажни влакове; влакове, обсипани с пластмаса, нашарени с акрилни бои. „Медис“ минаваше покрай тракащи и дрънчащи дизелови влакове като техния собствен. Покрай пискливите, суетливи щуротии на парните влакове, които плюеха, свиркаха и се оригваха на мръсни облаци като досадни набожни бебета. и други.

Морелсите: обширна и разнообразна екосистема от влакове. Те вървяха под жиците по няколкото малобройни мили оборудвани с ток крайбрежни релси. Ето тумбеста железница от лъсната стомана, с потъмнени малобройни прозорци, а колелата му ги въртяха закривени назад бутала, стърчащи от хълбоците ѝ. Какви бяха тия навъсени физиономии на Фремло и на целия екипаж на Шам? Тази овладяна погнуса, проличала у капитан Нафи?

Аха… Това беше влак галера. В жежкия му търбух десетки роби бяха приковани в редици и налягаха дръжките, за да въртят колелетата, насърчавани от бичове.

— Как могат да го позволяват? — въздъхна Шам.

— Манихики наричат себе си цивилизовани — отвърна Фремло. — На брега няма робство. Но ти знаеш как работи пристанищният мир. На всеки влак в пристанището важат законите на родината му. — По земите в морелсите имаше толкова много закони, колкото и земи. В някои от тях имаше роби.

Шам си представи как издънва вратите с ритници, търчи по коридорите на влака и застрелва тия подлеци, надзирателите. Срам го беше от безсилието му.

и соларни влакове от Гул Фофкал; лунни — от кой знае къде; педални влакове от Мендана; рококо влак с часовников механизъм, при вида на който Жед се усмихна и козирува, докато екипажът му пееше песни за навиване и въртеше големия ключ; влакове с бягащи пътечки от Кларион — екипажите им тичаха, за да ги задвижват; влакчета, теглени от стада от копитни животни, вървящи покрай релсите, способни да отблъскват хищниците, заровени в морелските плитчини; едноместни влакоциклети; тромави военни влакове, задвижвани от невидима енергия; електрически влакове, които преминаваха с пращене и искри.

Манихики.

Първата задача на Шам в пристанището не беше, както очакваше, да навива бинтове, нито да разтреби каютата на Фремло, нито дори да напазарува каквито там докторски джунджурии бяха нужни. Вместо това, за удивление на Фремло, който го посрещна с присвиване на очите, самата капитанка нареди на Шам да я придружи в така наречените „нейни поръчки“ в град Манихики.

— Ти никога досега не си бил тук — каза тя, докато си нахлузваше ръкавиците — лявата прекроена така, че да пасва на неорганичната ѝ ръка, проверяваше копчетата и закопчаваше фрака си, изтупваше праха от колосаните си дълги тесни панталони.

— Не, капитане. — Шам си мечтаеше да има хубави впити дрехи, в които да се нацеди.

Покрай вагонетката сред пукането и хрускането на разровена пръст се показваха любопитните чипи физиономии на местните къртици и земни плъхове, големи колкото бебета, полуопитомени и добре охранени от изхвърляните остатъци от храна и органични отпадъци. Слепи или не, те като че поглеждаха Шам в очите. Дейби стискаше рамото му по целия път към пристана, чак докато слязоха на сушата.

и те навлязоха в града, който, както внушаваше на Шам ограниченият му опит с алкохола, беше също тъй главозамайващ като пиянството. Шумни докове, гъста многоезична тълпа. Дюдюкания, смях, крясъците на търговците. Шам виждаше хора, облечени с дрехи във всевъзможни фасони и цветове и от всякакви традиции, от просешки дрипи, през гумирани комбинезони до цилиндрите на жреците на Схватливия Ом, подражаващи на контешкото облекло на своя бог. и — Шам се кокореше насреща им — стъкмените от какво ли не откачени костюми и самоделни униформи на търсачите на останки.