Джейсон Мотт - Завърналите се

Но онова, което ме накара да продължа, беше образът на агент Белами. Започнах да виждам себе си в него. Неговият разказ за смъртта на майка му — инсултът и последвалото боледуване — е историята на смъртта на майка ми. Неговото постоянно желание да се дистанцира от нея е моят собствен опит да избягам от някои от най-болезнените спомени от последните дни на майка ми. И в крайна сметка неговото помирение се превърна в мое помирение.

„Завърналите се“ стана за мен нещо повече от поредния ръкопис, стана възможност. Възможност да бъда с майка си отново. Възможност да видя нейната усмивка, да чуя гласа и, шанс да бъда с нея в последните дни от живота и, а не да се скрия от нея, така както бях постъпил в реалния свят.

В крайна сметка осъзнах какво исках да бъде този роман — какво може да бъде. Исках да бъде възможност за моите читатели да почувстват онова, което почувствах в онзи сън през 2010 година, да открият тук своите собствени истории. Исках да бъде място, където — чрез методи и вълшебства, непознати дори за мен — строгите безпристрастни правила на живота и смъртта не съществуват и хората могат да бъдат още веднъж с онези, които са обичали. Място, където родител може отново да прегърне децата си. Място, където любовниците могат да се открият, след като са се изгубили. Място, където едно момче може най-после да каже на майка си „сбогом“.

Един добър приятел веднъж определи „Завърналите се“ като „време извън синхрон“. Мисля, че е точно. Надеждата ми е, че читателят ще може да влезе в този свят и да открие неизречените думи и непримирените емоции от живота си да се разгръщат на тези страници. Може би дори да открие собствените си дългове простени. Бреме, което най-накрая да загърби.

Никой човек не е остров и никой писател не пише сам. „Благодаря ви“ ми се струва недостатъчно, но преди да успея да вдигна чаша с всеки един от вас, нека го кажа:

На моята агентка Мишел Брауър (и на Шарлот Нот), която хвана тромавия, кривокрак писател с кравешки очи и неговия ръкопис, изтупа ги и двамата, придаде им форма и ги накара да вярват един в друг.

На моята редакторка Ерика Имрани, която ме преведе покрай клопките и ме аплодира по целия път. Не знаех какво е да имаш първия си редактор, но не бих могъл да си представя, че ще бъде толкова прекрасно, колкото беше.

На Морис Бенсън и Зак Стоуел. Благодаря им за всички пържоли, видеоигри, шейкове, екшън филми от осемдесетте и по-важното — че ме удържаха здраво стъпил на земята и винаги зает. За свободата!

На Ранди Скидмор и Джеф Карни, които отделиха време от живота си, за да преминат през тази пустош като на Дюн, каквото представляваше първоначалната чернова на този роман. Вашата смелост и кураж несъмнено ви осигуряват място във Валхала.

На моя брат в писането Джъстин Едж, за всички сесии по планиране, които бяха в основата на този роман. Без тези дълги часове, прекарани в обмисляне на сюжета, образите и всякакви други идеи, нищо от това не би било възможно.

На другата ми сестра Анджела Чапман Джитър за „разговора“ един ден на паркинга пред работата ми. Имам да ти благодаря за много, много мигове, но в онзи конкретен ден бях на ръба. Ти си поговори с мен, а след това започнаха да се случват всички прекрасни неща.

На Кара Уилямс, която ме поощрява в продължение на години и вярваше, че това е възможно. В английския език няма достатъчно начини да благодаря за твоята подкрепа. Ти си прекалено прекрасна за такива като мен.

На много други приятели, поддръжници и колеги писатели, които помогнаха това да стане възможно: Мишел Уайт, Даниел Натан Тери, Лавон Адамс, Филип Джерард, департамента по творческо писане в Университета на Северна Каролина в Уилмингтън, Бил Шипман, Крис Морланд, Дан Бон и прекрасната трупа ИЛИ (imleavingyoutheshow.com), Мама & Папа Скидмор (Бренда и Нолан, известен още като Господин Скид), че ме накараха да се чувствам като в семейство, Мама & Папа Едж (Сесилия и Пол), които също ме осиновиха, Саманта, Хейдън и Маркъс Едж, Уилям Копейдж, Ашли Шивар, Анна Лий, Жаклин Борт, Ашли Кениън, Бен Билингсли, Кейт Суини, Анди Уайлс, Дейв Рапапорт, Марго Уилямс, Клем Дониер и Уилям Крауфорд.

На всички в MIRA и Harlequin, защото ме накараха да се чувствам като в някакъв прекрасен сън. Вашата подкрепа, вълнение и насърчение бяха изключителни и аз ще бъда вечно благодарен. Надявам се да направя така, че да се гордеете с мен.

На семейството ми: Суити, Соня, Джъстин, Джеръми, Даймънд, Ажа и Сион — за любовта и подкрепата през целия ми живот.