Джейсон Мотт - Завърналите се

— Съжалявам, Люсил — отвърна той.

— Ще изгори — изхриптя Харолд.

— А аз смятам да се погрижа за нея — каза Фред.

Той тръгна от своя пикап към Харолд, като държеше пушката си ниско до хълбока, насочена към вратата за всеки случай, ако мъртвите не бяха мъртви.

Харолд кашля, докато не видя точици светлина да припламват пред очите му. Люсил избърса лицето си.

— Дявол да те вземе, Фред Грийн! Направи нещо! — изкрещя тя.

— Поне дръпни проклетия ми пикап далеч от къщата — успя да изрече Харолд. — Ако нещо се случи с тялото на Джим, ще ви избия всичките!

Джейкъб коленичи и хвана ръката на баща си, отчасти за да му помогне за кашлицата, отчасти за да е сигурен, че родителите му оставаха между него и пушката на Фред Грийн.

Фред Грийн мина покрай Харолд, Люсил и дори Джейкъб. Изкачи се по стълбите към отворената врата. От нея бълваше дим на големи, бели кълба. От мястото, където стоеше, можеше да види светлината на пламъците, които си прогаряха път напред от задната част на къщата. Поколеба се да влезе вътре, когато не видя телата на семейство Уилсън.

— Къде са те?

— В рая, надявам се — отвърна Харолд.

Засмя се, но съвсем леко. Кашлицата му бе преминала, макар че още беше замаян, а светлите точки танцуваха пред очите му, колкото и да ги разпъждаше. Той стисна ръката на Люсил.

— Всичко ще бъде наред. Само стой с Джейкъб.

— Не си играй с мен, Харолд — извика Фред, все още на верандата. — Ще оставя всичко да изгори, ако се наложи.

Вгледа се в къщата, заслушан за звук на кашлица, стонове или плач, но чу само дращенето на огъня.

— Ако си ги изпратил отзад, предполагам, че момчетата ще ги хванат. А ако дойдат отпред, аз ще ги хвана. И там е пожарът.

Отстъпи назад от засилващата се жега.

— Имаш застраховка, Харолд. Ще получиш голям тлъст чек от цялата работа. Съжалявам.

— И двамата с теб ще съжаляваме — надигна се Харолд.

С бързина, която изненада дори него, Харолд се оказа на крака и при стъпалата на верандата, докато Фред Грийн все още стоеше там, загледан в горящата къща. Фред трудно можеше да чуе през шума на огъня как Харолд изтичва нагоре по стълбите, а когато го чу, ножът за месо вече пронизваше десния му бъбрек.

Лицето на Харолд беше на височината на кръста му, когато ножът се заби, Фред Грийн се сгърчи от болка, а пръстът му натисна спусъка. Прикладът на пушката отскочи назад и разцепи на две костта на носа на Харолд.

Поне вече не беше в състояние да убие семейство Уилсън.

— Излизайте! — изкашля Харолд. — Побързайте!

Пушката лежеше на верандата пред него, но нито един от двамата мъже сега не можеше да мисли достатъчно ясно, за да се хвърли към нея.

— Люсил? — извика Харолд. — Помогни им!

Не му достигаше въздух.

— Помогни им…

Тя не му отговори.

Кони и децата, едва успели да чуят Харолд през пращенето на огъня, излязоха от къщата, наметнати с одеялото, което бяха успели да намокрят набързо, за да се скрият под него, когато къщата започна да гори. Веднага след като изскочиха на чист въздух, децата се разкашляха, но Кони ги поведе покрай Фред Грийн, който лежеше сгърчен с ножа, стърчащ от него.

— Качвайте се в пикапа! — изкрещя Харолд. — Другите задници ще бъдат тук всеки момент.

Семейството се спусна по стъпалата на верандата покрай Харолд и Фред и отиде при пикапа откъм страната на шофьора. Кони провери дали ключовете още са в запалването. Бяха там.

Имаше късмет, че стоеше на това място, когато гръмна първият изстрел. Старият пикап се оказа дяволски добра преграда срещу едри сачми. Беше „Форд“ от 1972-ра в края на краищата, произведен в онази отминала епоха, преди фибростъклото да бъде признато за достойно да транспортира един мъж и неговото семейство от една точка на вселената до друга. Ето защо Харолд пазеше стария си пикап през всички тези години, защото вече не правеха пикапи, които да издържат на едри сачми.

Но за разлика от Кони и децата и семейство Харгрейв бяха от смъртоносната страна на пикапа. Люсил лежеше на земята, закрила с тяло Джейкъб в трептящото зарево от горящата къща. Джейкъб закриваше с ръце ушите си.

— Спрете да стреляте, по дяволите! — извика Харолд.

Беше с гръб към мъжете с пушките и разбираше, че има много голям шанс да не го чуят. А дори и да го чуеха, имаше много голям шанс да не го послушат. Прикриваше съпругата си и сина си и се надяваше.

— Господ да ни е на помощ — каза за първи път от петдесет години.

Харолд намери пушката на Фред. Още не бе успял да се изправи на крака засега, но това не означаваше, че не може да привлече известно внимание. Седна на задника си с крака, изпънати напред, с пулсираща глава и кървящ нос, но успя да издърпа назад затвора на пушката, да зареди един патрон 30–06 и да стреля във въздуха, като накара всичко да застине във внезапна пауза.