Рон Хаббард - Черно сътворение

В огледалото на асансьора видях, че Хелър е облечен с шити и добре изгладени джинси, с бейзболната шапка и шпайковете. Сигурно изглеждаше малко не на място сред тях — по-спретнат и с по-скъпи дрехи, като се изключат шапката и обувките. Освен това беше по-висок от другите. Отгоре на всичко носеше хубава чанта, докато другите бяха със сакове или раници. Сигурно се е откроявал сред останалите, защото от време на време привличаше погледи на минувачи, особено на момичета.

Събраха се още студенти и вече наброяваха към трийсет.

Ето я и мис Симънс! Крачеше целеустремено напред! Беше обута с тежки планински обувки, въпреки горещия ден, дебела карирана пола и яке. Носеше и бастун, който повече приличаше на бухалка. Кестенявата ѝ коса бе здраво стегната отзад и прибрана в мъжка ловна шапка.

Спря се. Вдигна очилата си с рогови рамки на челото, за да ги вижда. Огледа ги един по един. Като стигна до Хелър, пусна очилата и те паднаха на носа ѝ. А, добър знак. Вярвах в мис Симънс. Ако всичко друго пропадне, тя ще спре Хелър, сто на сто! Първите ѝ думи ме окуражиха.

— О, ето те и теб, Уистър — каза тя пред целия клас. — Как се чувства днес младият Айнщайн? Да не би да си се преуморил? Разбрах, че вчера си използвал пак ВЛИЯНИЕТО си, за да се отървеш от индивидуално обучение. Е, не бой се, още не си прескочил телената ограда, Уистър. Войната, която ти така свирепо обичаш, едва започва!

Тя пак повдигна очила, за да вижда студентите и се обърна към тях:

— Здравейте, млади надежди. Винаги започвам екскурзиите в удоволствие от природата тук, в парка на ООН. Обединените Нации са основани през 1945, за да предотвратят по-нататъшно разрастване на ВОЙНАТА и по-точно, ядрената война. Тази тогавашна надежда е вградена тук в тези забележителни бели мавзолеи.

От историческо значение е фактът, че тази част на Манхатън на времето е била пълна с кланици. Това е интересен и значим факт.

ООН, този черен гроб на най-светлите надежди на човечеството, разполага с пари, авторитет и ВЛАСТ! И все пак, трябва да ви обърна внимание, че тези алчни, себични и егоистични МЪЖЕ седят в тези гробници по цял ден, всеки ден от годината, всяка една година и не правят нищо друго, освен да мислят как да избегнат истинските си задължения, задължения, които са поели с най-свети клетви!

Ако тези долни мошеници имаха възможност да правят, каквото поискат, щяха да вдигнат във въздуха целия свят с малко термоядрен заряд! Уистър, обърни внимание.

Тя смъкна очилата си и го изгледа свирепо.

Намести очила и пак се обърна към другите:

— И така, колеги, започваме с нещо, което е било възможно, но не се е осъществило — Обединените Нации. Всички живи организми, които видите в нашите занимания, скоро ще бъдат мъртви завинаги — унищожени от престъпното бездействие, нерешителност, задкулисни игри и жалка страхливост на Обединените Нации. Уистър, какво гледаш?

Хелър каза:

— Тази трева е много свежа, въпреки че много хора минават от тук. Ако не я поливаха с хлорирана вода, щеше да е по-добре.

— Внимавай, Уистър — свирепо каза мис Симънс. — Това е час по удоволствие от природата, не по използването на отровни газове! Така, колеги, надявам се, че си записвате по-важната информация, която ви давам. Виждате ли онази група мъже ей там? Искам да ви обърна внимание върху самодоволните, подлудяващо безгрижни изражения на лицата на тези мъже от ООН, разхождащи се из парка.

Хелър се опита да помогне и каза:

— На синьо-златистите им шапки и значки пише: „Американски Легион 89, Де Моин, Айова“. Това някоя страна членка ли е?

Мис Симънс съвсем правилно не му обърна никакво внимание.

— Тъй че, колеги, трябва да забележите, при това с ужас и възмущение, отношението и безотговорността, които преобладават тук. Само ако тези мъже си изпълняваха задълженията… Уистър, сега пък какво гледаш?

— Тези листа — каза Хелър. — В крайна сметка, дърветата се справят доста добре сред всички тези нефтени изпарения, които идват от реката. Но ми се струва, че въпреки това в почвата няма достатъчно минерали.

— Внимавай в това, което ти говорят — бързо излая мис Симънс. — И така, колеги, ако ООН си изпълняваше задълженията, можеше веднъж завинаги да се сложи край на човешкото пристрастие към лемингско самоунищожение.

— Какво е леминг? — попита едно момиче.

— Това са орди ужасни плъхове, които всяка година вкупом се хвърлят в морето и масово се самоубиват — каза мис Симънс. — Ако искаше, ООН можеше да се възправи въодушевено и отведнъж и с единен глас да извика: „СМЪРТ НА КАПИТАЛИСТИЧЕСКИТЕ ЧЕРВЕИ!“ Уистър, какво за бога гледаш СЕГА?