Рон Хаббард - Черно сътворение

— Виждаш ли, момче, трябва да правиш, каквото ти казвам. Така ли е?

— Така е.

— Вземи тази кола — каза Вантаджо.

— Както казах — каза Морти, — цената е хиляда долара.

— Петстотин — каза Вантаджо, — при условие че я закараш на този адрес. А по-късно ще купя разрешителното за такси от вашата компания.

На гърба на една картичка написа: „Гараж Джифи-спифи, Майк Мутационе, Нюарк, Н. Дж.“.

— Може ли аз да я закарам и да изпробвам двигателя? — каза Хелър.

— Естествено, момче, това си е твоята кола. Но трябва да ни я предоставиш за парада и да оставиш Майк Мутационе да ѝ придаде вид на нова кола, преди да я паркираш тук. Виждаш ли, мога да казвам, че е за парада и хората от ООН ще са щастливи да бъдат на културна почва. Много обичат да виждат как племенните традиции се спазват.

Чу се нов глас:

— Хей, откъде се взе този инвалид от войната? Беше Бум-бум.

— Това е колата, която ти ще караш — каза Хелър.

— Не се опитвай да ме будалкаш, малкия. Имах тежък ден. Опитвах се да науча армейците, каква е разликата между левия им крак и „бибипа“ им.

— Виж, Бум-бум — каза Хелър и посочи една звездичка в стъклото.

— Я, това е 7.62 милиметров куршум НАТО стандарт. Отскочил е навън. Белгийски или италиански. Трябва съвсем да се е сплескал. Армирано стъкло!

— И калниците. Стомана, дебела половин инч — каза Хелър.

Вантаджо потупа Бум-бум.

— След като работиш за момчето, отскочи до Нюарк с шофьора на такси и кажи на Майк какво да направи. Използвайте същия материал, но сменете всичко! Нови армирани стъкла, нова тапицерия, корпуса да се изчука, боядисайте я в оранжево и напишете на вратите: „Таксиметрова компания Корлеоне“. Всичко да изглежда чисто ново. Даже двигателят. Кажи му да побърза, за да може момчето да си я кара.

— Не би трябвало да излизам от Ню Йорк — каза Бум-бум.

— Събота вечер е — каза Вантаджо.

— А, да — каза Бум-бум.

— И аз ще ида! — каза Хелър.

— Не, няма да ходиш — възпротиви се Вантаджо. — Тази нощ ще е тежка и искам да се навърташ във фоайето. Освен това казах на двама южноамерикански дипломати, че ще се радваш да се запознаеш с тях. Имам за теб още една работа.

Вантаджо подписа документите, които Морти му подаде. Отброи петстотин долара.

Морти и Бум-бум скочиха в колата и изчезнаха с рев, пушек и дрънчене.

Вантаджо и Хелър се върнаха в асансьора.

— Сега трябва да се качим и да се обадим на Бейб и да ѝ кажем каква страхотна идея ми е хрумнала — каза Вантаджо. — Не, по-добре ти ѝ позвъни от твоя апартамент и ѝ кажи, че ти си го измислил, Традицията е най-важното за нея, момче. А като се смеси със сантименталност, винаги печелиш. Старият Свети Джо започна като шофьор на такси.

— Ти си цяло чудо — каза Хелър.

— Да, прави каквото ти казвам и никога няма да загубиш. Запомни това, момче.

Бях объркан, съвсем объркан. За какво му са на Хелър две коли? Вече си имаше един стар Кадилак, на който правеха основен ремонт, и не бързаше особено с него. А това такси го искаше веднага. За пръв път някакво шесто чувство ми подсказа — в Апарата без такова чувство си загубен, — че това не е обикновеният му флотски фетишизъм към играчките. Свих се от ужас. Да го „бибип“, напредваше твърде бързо! Твърде бързо! Можеше да завърши и да постигне нещо. И да ме унищожи!

Понеже знаех, че тази неделя Хелър ще има първия си час по удоволствие от природата с мис Симънс — за която бях сигурен, че ще го довърши, — не ме интересуваше много какво ще се случи с него до следващия ден сутринта, затова слабо следях какво прави.

Двамата дипломати от Южна Америка изобщо не бяха важни клечки. Вантаджо ги заведе при Хелър и ги представи. Имената им бяха дълги около ярд. Хелър носеше смокинг от коприна и мохер с диамантени копчета за ръкави, но южноамериканците го засрамиха с черните бродерии на сините си смокинги и изобилието от дантели по гърдите. Ставаше ми хубаво, като видех как някой превъзхожда Хелър.

Бяха им отпуснали международен банков заем за построяването на мостове. Разбрали, че Хелър е студент по инженерство и му казаха, че се съмнявали дали мостовете ще издържат. Показаха му някакви чертежи. Той им каза да построят двата края на моста във водата, за да не го засягат земетресения. Даже им начерта набързо някакви рисунки, да ги покажат на фирмата изпълнител. Но аз знаех, че това е глупаво — мостовете служат за прекосяване на реки, как може краищата им да са във водата. Само че южноамериканците са любезни хора и се отдалечиха със щастливи усмивки. Глупости.