Рон Хаббард - Черно сътворение

— Е, крайно време беше. Бейб всеки ден ми го напомня, а откак поля със спагети Графърти, настоява за най-хубавата кола. Къде е? Отпред или долу в гаража?

— В гаража — каза Хелър. — Ела!

Вантаджо нямаше нужда от подканване. Бързо излезе от офиса, последван от Хелър, качиха се в асансьора и слязоха в гаража.

— Дано да е хубава — каза Вантаджо. — Ако най-сетне се сдобиеш с кола, ще имам малко мир на главата. Вече мина цяла седмица, откак Бейб ми каза да ти купя хубава кола!

На изхода на асансьора в гаража седеше Морти Масакурович. Хелър го запозна с Вантаджо.

— Работех по две смени на ден — каза той. — Едва днес успях да дойда тук, но ето я и нея!

По средата на огромното хале с многобройни колони, всред луксозни лимузини последен модел, седеше старото очукано такси отпреди десетилетия, със счупени стъкла и обелена боя.

Приличаше на купчина боклук, събран с лопата по средата.

— Къде е колата? — попита Вантаджо.

— Това е колата — каза Хелър.

— Я стига, момче. Шегите са си шеги, но това е сериозна работа. Бейб ще ми скъса главата, ако не ти купя кола.

— Ей — каза Хелър, — та това е страхотна кола!

— Произведена е тогава, когато наистина са правили таксита! — каза Морти.

— Момче, искаш да кажеш, че това не е майтап? Наистина ми предлагаш да ти купя тази трошка?

— Ей — обади се Морти. — Компанията я дава почти без пари!

— Сигурен съм, че не биха посмели да ѝ искат нещо! — каза Вантаджо. — Трябва да платите на купувача двайсет и пет долара за превоза до автомобилното гробище!

— Е, хайде, хайде — каза Морти. — Признавам, че не прилича много на тези лимузини, но знаеш ли с колко зор успях да убедя компанията да я продаде. Тя ни е нещо като сувенир от добрите стари времена. Традиции! Естествено, не може да остане червена и не може да я караш като такси на „Риъли Ред“ и да си ни конкуренция. Не можеш да получиш и разрешителното ѝ за такси — то е скъпо и остава в компанията. Но колата е съвсем легална и ще имаш редовно право на собственост върху нея.

Вантаджо надникна вътре. Бързо отстъпи назад, стиснал нос.

— О, боже мой.

— Това е само от кожата — каза Морти. — В онези години не са имали винил, така че кожата е истинска. Естествено, малко е позагнила и се е пропила с какво ли не. Но е истинска кожа.

— Моля те — каза Хелър.

Вантаджо каза:

— Бейб ще ме убие. Ще ме налага с камшици два-три часа и после ще ме убие с голи ръце.

— Казаха ми да я продам евтино — каза Морти. — Хиляда долара и нито цент по-малко.

— Стига си ми намигал! — каза Вантаджо. — Чака ме трудна нощ. Днес е събота и цялото ООН се изсипва тук. След две седмици излизат във ваканция. Момче, имаш ли представа…

— Петстотин — каза Морти. — Но нито цент по-малко.

Вантаджо се опита да си тръгне. Хелър го хвана за ръката.

— Виж, истински калници от стомана, дебела половин инч. Виж, Вантаджо, истински прозорци с армирано стъкло. Виждаш ли звездичките по тях? Съвсем скоро спряха истински куршуми.

— Двеста и петдесет и край, ни цент по-малко — каза Морти.

— Момче — каза Вантаджо, — моля те, нека се кача горе и да се обадя на някоя агенция да ти изпрати червена спортна кола.

— Това такси — каза Хелър — е страхотно!

— Момче, нека се обадя в агенцията на Мерцедес Бенц.

— Не.

— На Алфа Ромео?

— Не.

— Мазерати? Това е хубава кола. Много хубава кола — каза Вантаджо. — Мога да уредя специален модел. Специален модел, яркочервена. С гюрук. Ще я напълня с момичета.

— Не — каза Хелър.

— О, che il diavolo lo porti, момче, ще ме убиеш! Даже не мога да посмея да прибера тази кола в гаража. Тя е за боклука, за боклука!

— Това е антика! — извика Морти. — Не е никакъв боклук. Това е антика!

Вантаджо го изгледа. Продължи да крачи напред-назад.

Морти го натисна.

— Покажи тази кола на парада на стари автомобили в Атлантик Сити и ще спечелиш награда двайсет и пет хиляди долара. Гарантирано! Сега старите коли са на мода!

Вантаджо спря да препуска.

— Чакай. Хрумна ми нещо. Ако закараме тази кола на парада за стари коли в Атлантик Сити…

— И я напълним с момичета, облечени по модата от двайсетте… — подсказа Хелър.

— И сложим отстрани на калниците мъже с автомати — каза Вантаджо.

— И да я преследват агенти от службата за забрана на алкохола — каза Хелър.

— И на вратите да изпишем „Таксиметрова компания Корлеоне“ — каза Вантаджо. — Бейб ще ахне! Традиция! И реклама за милиони! Прав ли съм?

— Прав си — каза Хелър.