— Да — каза Хелър.
— Ще го оправим.
Мис Симънс се свести и започна да пищи.
Появи се втора сестра с поднос и спринцовка. Докторът хвана ръката на мис Симънс. Сестрата стегна ръката с каучуков маркуч. Мис Симънс се мяташе и сестрата не можеше да вкара спринцовката.
— Това не е хероин, нали? — попита Хелър. — Не мисля, че тя се друса.
— Морфин — каза докторът. — Най-чист медицински морфин. Успокой я.
Мис Симънс се мяташе и дърпаше колана, с който бе вързана за носилката. Другата ѝ ръка бе свободна. Сочеше Хелър.
— Махнете го от мен! — Опитваше се да се дръпне назад. — Махни се от мен, убиец!
Докторът и сестрата успяха да задържат ръката ѝ неподвижна. Сестрата вкара иглата във вената.
Мис Симънс гледаше унищожително Хелър и крещеше:
— Убиец! Садист!
Докторът каза:
— Спокойно, спокойно. След малко ще се почувствате по-добре.
— Махнете го от мен! — крещеше мис Симънс. — Той е точно такъв, за какъвто го мислех!
— Тихо, тихо — каза сестрата.
— Хванете го! — изпищя мис Симънс. — Видях го как убива най-хладнокръвно осем мъже!
— Сестра — каза докторът, — отбележете, че трябва да се постави под наблюдение.
Мис Симънс продължи да се мята:
— Трябва да ми вярвате! Видях го как убива с ритници осем човека!
— Сестра — каза докторът, — отбележете отделение за психиатрично болни.
Морфинът сигурно бе започнал да действа. Тя се отпусна в носилката.
Изведнъж вдигна глава и прониза Хелър с отровен поглед.
— Знаех си! През цялото време си знаех! Ти си жесток убиец! Като оздравея и изляза от тук, ще посветя живота си на това да се ПРОВАЛИШ!
О, толкова ми стана спокойно. През цялото време се страхувах, че тя ще бъде благодарна на Хелър, че я е спасил от изнасилване, а след изнасилването най-вероятно щяха да я убият просто тъй, за удоволствие. Но тя бе вярна докрай на принципите си.
Когато морфинът подейства напълно и тя заспа, на лицето ѝ остана същото мрачно и решително изражение.
Направих няколко бързи изчисления. Този семестър няма да може да продължи да преподава по предмета си, но сто на сто щеше пак да преподава на Хелър втория и третия семестър. Имаше достатъчно време да го провали. Или — о, каква радост — да го окачи на въжето за убийство!
Бог да благослови лудото ѝ, изчанчено и неблагодарно сърце!
Колко прекрасно бе да чувстваш, че имаш истински приятел!
Даже да я поставят под психиатрично наблюдение, това няма да промени нищо. Както винаги.
Гласодиктописецът, с който първоначално е написано всичко това, гласописецът на някой си Монте Пенуел, използван за направата на достоверно копие, и моя милост, превел настоящото на езика, на който го четете, сме всички членове на Машинната лига за чистота на превода. Едно от правилата ѝ гласи: „Поради изключителната чувствителност и крехката уязвимост на машините и за да бъдат предотвратени къси съединения, задължително е роботомозъците в подобни машини, ако чуят псувни или мръсни думи, да ги заместват със звука или думата «бибип». Никоя машина, дори да я блъскат с юмрук, не може да възпроизвежда псувни и мръсотии по друг начин, освен с «бибип», и ако продължават усилията да бъде принудена да прави нещо различно от това, тя има право да се престори на повредена. Това постановление е наложително поради внедрената във всички машини мисия да опазват биологическите системи от самите тях.“ — Преводач
Цветът жълто-зелено най-много се приближава на земен език до действителния цвят, тъй като те още нямат думи (нито понятия във физиката) за свръхсветлинни явления. От преводача.