Рон Хаббард - Черно сътворение

— Уистър — обади се едно момиче.

— О, пак ли ти? Уистър, престани да пречиш на класа!

Мис Симънс ги изведе от залата.

Очите на Хелър се задържаха върху масивна мускулеста фигура на мъж, който хвърляше доста усилия върху нещо.

Хелър попита:

— Какво прави тази статуя?

Мис Симънс каза:

— Това е руска статуя. Изобразява работник, заставен да прекове плуг в меч. Олицетворява измяната на идеите на пролетариата.

Беше се обърнала назад и си свали очилата, за да види кой е задал въпроса.

— Хубав въпрос, Джордж.

Уистър се огледа да види кой е Джордж, а също и останалите студенти.

Беше ги събрала под статуята на мира.

— Днес, колеги, беше само началото. Опитах се да ви ориентирам какво ще представлява този курс. Ще повторя още веднъж защо сме тук, така че внимавайте добре.

Всичко, което ще видите в бъдещите недели от нашите часове по удоволствие от природата, е обречено от тегнещата ядрена война. Като се възхищавате от красотите на природата, от всеки пролетен цвят, от листата, пъпките и всяко кътче мека, беззащитна земя, за вас ще бъде още по-болезнено да разберете, че всичко това ще бъде унищожено завинаги в ужаса и пожара на термоядрената война!

О, тук беше права! Ако Хелър не спечели и се отприщи волтарианско нашествие, тези първобитни атомни бомби ще изглеждат като пикник.

— И така, колеги — продължи тя, — ако все още не сте почувствали, всеки сам за себе си и като част от човечеството, изгарящо желание веднага да се запишете в организацията за антиядрен протест, уверявам ви, че скоро ще го почувствате, независимо дали има или няма Нюйоркска полиция. Свободни сте. Уистър, ако обичаш, остани за малко.

Студентите се пръснаха. Хелър се приближи до мис Симънс.

Тя повдигна очилата си, за да го вижда по-добре.

— Уистър, боя се, че работата ти в клас няма никакво подобрение. Прекъсваше ме и пречеше на останалите. Освен това изобщо не внимаваше.

— Запомних всичко, което казахте — запротестира Хелър. — Казахте, че ако ООН не бъде принудена да действа правилно, планетата ще се самоунищожи с термоядрени оръжия.

— Оръжия, които ги правят такива като теб, Уистър. Думите ми бяха далеч по-силни. Тъй че за днес получаваш двойка. Ако работата ти в клас е оценена за под тройка, да знаеш, че няма да те спаси даже отлична ВРЪЗКАРСКА оценка на срочния изпит. А ако тук се провалиш, Уистър, няма да си получиш дипломата и никой няма да иска да те слуша. Никога няма да получиш работата, за която бленуваш — да взривиш планетата. Макар и с малко, аз ще допринеса за това, Уистър. Довиждане.

И тя си тръгна.

Хелър седна.

Колко бях доволен! Мис Симънс го постави на място. Каква чудесна, блестяща жена! Пристегнатата ѝ коса и очилата скриваха факта, че освен всичко друго; беше и хубава. И макар че тя очевидно мразеше мъжете, чувствах голяма нежност към нея, копнеех да я прегърна и да ѝ кажа каква великолепна личност е.

Мой съюзник! Най-сетне бях намерил някой, който да ми дава надежда в морето от хаос!

О, как хубаво ми ставаше да гледам Хелър да седи и зяпа в тревата!

Съдбата на цели империи лежеше в красивите и нежни ръце на една жена. Но това не бе за пръв път във вековните истории на планетите. Молех се на боговете хватката ѝ върху съдбата да остане все тъй силна и здрава.

Хелър си погледна часовника и той мигна 3 ч. следобед. Погледна към небето. На север се забелязваха облаци и подухваше вятър.

Стана и е бърза крачка тръгна по дългите пресечки, които го деляха от дома му.

Изведнъж спря. Нещо отпред му бе привлякло вниманието. Мис Симънс току-що се бе скрила в един подлез за метрото, доста далеч отпред.

Хелър се огледа по улицата. Беше неделя следобед и почти нямаше хора. Обичайната неделна пустош в центъра на града. Той продължи. Очевидно се запъти към стълбите. Изведнъж ми хрумна, че може би иска да убие мис Симънс! Аз първо за това щях да помисля. Обучението в Апарата винаги е на най-високо ниво.

Но Хелър продължи край стълбите.

Остър глас отдолу от спирката на метрото: „Не, махни се!“

Хелър се метна през парапета и се озова на стълбите. Заслиза надолу, прескачайки по шест стъпала наведнъж. Изскочи на платформата.

Мис Симънс седеше там, от другата страна на въртящата се врата. Един окъсан и раздърпан пияница стоеше пред нея и се клатеше напред-назад.

— Дай един долар и изчезвам.

Тя вдигна бастуна си, за да го удари. Той с лекота го хвана и го издърпа от ръката ѝ. Хвърли го настрани.