Рон Хаббард - Черно сътворение

По улиците се виждаха няколко човека, които очевидно се прибираха след пикник, с разрошени от вятъра коси. Освен тях нямаше никакво движение.

Хелър изчака мис Симънс да се отдалечи поне на двеста ярда. Тръгна след нея.

Тя повървя малко. На една табела пишеше:

ПАРК „ВАН КОРТЛАНД“

Зави по посока на табелата, крачейки с тежките си ботуши с връзки, размахвайки бастун — олицетворение на модерна планинарка в европейски стил.

Зави още няколко пъти и се озова в пустош, прекосявана тук-таме от пътеки.

Вятърът се усилваше и извиваше клоните на дърветата. Няколко закъснели природолюбители се връщаха с бяг обратно към цивилизацията. След тях настана пустош — само храсталак и дървета.

Хелър вече вървеше по-близо зад нея, но все още дистанцията беше поне трийсет ярда. Тя не можеше да го види, защото пътеката криволичеше, освен това не се обръщаше назад.

Отпред имаше падина. Пътеката слизаше надолу в нея и в края ѝ пак се излизаше горе. Местността беше напълно изолирана, обградена от високи дървета.

Мис Симънс измина около една трета от падината. Хелър тъкмо се готвеше да слезе надолу по пътеката.

Изведнъж, сякаш изпод земята, около нея изскочиха шестима мъже!

Един от тях, бял младеж с парцаливи дрехи, застана на пътя ѝ.

Друг, черен, застана зад нея.

Двама латиноамериканци и още двама бели блокираха пътя ѝ отляво и отдясно!

Хелър тръгна по пътеката към тях.

Груб, студен глас каза:

— Чакай, малкия!

Хелър обърна глава вляво назад.

Зад едно дърво седеше стар скитник с посивяло, небръснато лице. Държеше двуцевна пушка, насочена към Хелър. Беше на двайсет стъпки от него. Друг глас!

— Спри на място, хлапе!

Хелър се обърна назад вдясно. Там седеше друг мъж, черен, с насочен към него пистолет, на трийсет фута отзад.

— Цял следобед чакаме да ни изскочи нещо, хлапе, така че недей да правиш внезапни движения.

Мъжът с пушката каза:

— Тоя път, сладур, мацето няма да е само за теб. Може и ти да намажеш, ако остане нещо.

Онези около мис Симънс се изсмяха. Постоянно подскачаха насам-натам.

Тя замахна с бастуна!

Един черен посегна и ѝ го измъкна!

Останалите се запревиваха от смях и черният започна да танцува с бастуна, размахвайки го. Другите затанцуваха около мис Симънс.

Хелър викна със силен глас:

— Моля ви, не правете това!

Онзи с пушката каза:

— Спокойно, малкия. Само едно групово изнасилване. Малко развлечение по повод неделята. Аз и Джони сме малко „избибипали“ за нещо повече от гледане, така че не се прави на умен и действай като нас, може да останеш жив.

— Що за зверове сте вие на тази планета? — викна Хелър.

— Да имаш мангизи? — обади се оня с пистолета. — В днешно време една стотачка не е за изхвърляне.

Наобиколилите мис Симънс постоянно посягаха към нея и отскачаха назад. Избутваха я към едно по-равно място, обградено още по-плътно от дървета. Тя им крещеше да я оставят на мира.

Хелър посегна към чантата си.

— Чакай, малкия. Внимавай с ръцете. И двете цеви са заредени. Ще му приберем парите после, Джо. Боже — каза той, — я погледни тези млади дяволи.

— Само буйстващите луди правят подобни неща! — каза Хелър.

— Какво искаш да кажеш с това луди? — предизвикателно каза онзи с пистолета. — Пит сам ли е учил. А той разбира от психология. И всички тези деца имат шестици по психология. Как могат да бъдат луди? Божичко, виждаш ли какви им са твърди ония работи! Страхотно, а, Щит?

— Господи, виж ги, а? — обади се Пит.

Изведнъж забелязах, че Хелър отстъпва назад.

Беше се придвижвал съвсем бавно инч по инч. Пристъпваше към стандартен изход — бягство. Значи е по-умен, отколкото го мислех.

Половин дузината млади мъже, които полудяваха все повече от възбуда, бяха изтикали мис Симънс на равното. Един латиноамериканец подскочи и ѝ грабна шапката.

Друг скочи към нея и дръпна косата ѝ. Тя се разпусна и падна около раменете ѝ.

— Юпи! — викна една чернилка. — Я виж каква дивачка!

— Не ми влиза в работата да убивам негодници като вас! — каза Хелър. След това извика: — Моля ви, зарежете това и изчезвайте, докато още можете!

— Единствените застрашени от убийство сте ти и тази „бибипка“ — каза Пит. После добави: — Боже! Съблечете я, какво чакате! Хайде, да видим малко плът! Хе-хе, това е по-гот от всички неделни шоута по телевизията.

Двама от тях сграбчиха якето ѝ, смъкнаха го и го хвърлиха на земята.

Други двама ѝ разкъсаха ризата! Хелър отстъпваше, инч по инч.