Рон Хаббард - Черно сътворение

Единственото друго нещо, което се случи, също бе отвратително. Стафумо и заместник-делегатът, когото Хелър така несправедливо бе обезоръжил, го потърсиха и го намериха зад палмите. Той често сядаше там, защото така почти не се виждаше от вратата.

Носеха някаква кутия с орнаменти, която и двамата държаха. Застанаха пред него и двамата казаха в хор английски:

— Благодаря ти за посредничеството в договора за Харлота. Нашите две страни се обединиха, за да ти поднесат това в знак на благодарност. Между нас никога не е съществувал такъв мир.

Отвориха кутията и вътре, в гнездо от пурпурно червено кадифе, лежеше Лама 45-ти калибър, автоматичен пистолет с голяма рама, със златни дамаскини и златна цев. Бяха инкрустирани гербовете на двете страни, преплетени в сърце. Инкрустаторът доста се бе постарал! Имаше допълнителни пълнители и петдесет патрона. Освен това имаше кобур с пояс през гърба с бялата лястовица на мира и върху нея написано „Принц Хикс“. Освен факта, че целият е позлатен по краищата, а не черен, пистолетът приличаше на армейски Колт 45.

Хелър им благодари и те се отдалечиха, блеснали в усмивки.

Това направо ми съсипа сутрешния сън! Да получиш такова красиво оръжие заради някакъв циркаджийски номер! Освен това го бе получил нечестно! Прави се на шут с лъжлива самоличност! Истински „Принц Хикс“! Беше само един флотски боен инженер от семейство средна класа, като мен. Аз имах по-висок чин от неговия! Каква ужасна загуба на хубаво ръчно оръжие!

Тъй че, както казах, наистина очаквах с нетърпение срещата с мис Симънс.

Към девет сутринта Нюйоркско време смущението от апартамента му изчезна. Но какво, той май не бързаше да ходи на неделното упражнение? Не! Определено виждаше под извратен ъгъл удоволствието от природата!

Първото нещо, което се появи на екрана, бе тилът на момиче. Беше брюнетка и очевидно излегната по корем на дивана, главата на една страна, ръцете отпуснати на земята. Изобщо, картинка на пълно изтощение.

Хелър я галеше отзад по врата, по-скоро работеше с палците. На една маса наблизо имаше сребърна кана и с периферното му зрение забелязах, че е облечен в бял хавлиен халат и седи на диванчето, надвесен над полуголото момиче.

— О — изстена тя, — мисля, че ще умра.

Хелър разтриваше врата ѝ с палци.

— Спокойно, спокойно — каза той. — Ще се оправиш, Миртъл.

Тя пак изстена.

— Седемнайсет пъти е прекалено много!

— Сега можеш ли да си вдигнеш главата?

Тя опита и изстена.

— Чувствам се така, сякаш ме е изнасилил слон.

— Съжалявам — каза Хелър.

Изведнъж ми стана ясно. Това чудовище наистина е изнасилило горкото момиче! А тя беше хубава, доколкото можех да видя, защото се бе обърнала на задната си страна.

— Така е по-добре, мили — каза тя. — Господи, не искам повече такива нощи!

Аха, значи не е толкова популярен сред тези момичета, колкото си мислех.

Тя стана със залитане, сети се за халата си и без особено желание покри голотата си.

— Иди да си вземеш един душ — каза Хелър — и като се наспиш хубаво, ще се почувстваш по-добре.

— О, господи, искрено се надявам. Мога ли после пак да дойда?

Боже мили, помислих си. Та той ѝ е повлиял по някакъв начин! Направил я е своя робиня, заразявайки я с хроничен мазохизъм!

— В един имам час по удоволствие от природата — каза Хелър.

— Засега съм получила всичкото възможно удоволствие от природата — каза Миртъл и излезе от стаята му с нестабилна походка, босонога и полугола. Горкото изнасилено момиче.

Хелър се обади да му донесат закуска и докато чакаше, обади се по телефона. Нищо чудно, че не можех да му хвана спатиите. Той си вършеше работата под прикритието на това смущение. Хитро!

Чу се момчешки глас.

— Искам да говоря с Майк Мутационе — каза Хелър. И когато момченцето извика „тати“ на телефона, Хелър каза: — Съжалявам, че те безпокоя в неделя, Майк. Но искам да питам докараха ли таксито?

— Естествено, момче. Страхотно е! Ще го оправя за нула време.

— Чудесно. Чуй сега, Майк. Пращам ти една малка бутилка с нещо вътре. Ще напиша пълните указания. Искам да го сложиш върху боята. Т.е., навсякъде от външната страна и върху буквите, които нарисуваш. Лесно е. Просто се смесва с боята, независимо каква е. Тъй че като приключиш с двигателя, прозорците, корпуса и тапицерията, просто смеси боята с това нещо.

— Искаш да стане по-лъскава ли? — каза Майк.

— Нещо такова — каза Хелър. — Ще ти изпратя шишенцето. Ще го имаш, преди да си готов с останалото.