Рон Хаббард - Черно сътворение

— Добре, момче, нямаш проблеми. Кадилакът става страхотен. Имаше малко забавяне с новия двигател, но вече е тръгнал. Също и с новите калници. Като свършим, ще вдига 190. — Майк се засмя. — Ще трябва постоянно да му натискаш спирачките, за да не отлети за Луната.

— Не се притеснявай за него — каза Хелър. — Но таксито ще ми трябва по-спешно.

— Ще го имаш, момче. Искаш ли да наминеш и да дойдеш с нас на неделната служба?

— Днес имам час по удоволствието от природата. Но все пак ти благодаря, Майк. Чао.

Служба ли? Тези „бибип“ сицилианци отгоре на всичко ще го направят и християнин!

Пристигна закуската му и Хелър най-напред изяде грамадно парче шоколадов сладкиш. Келнерът още не бе затворил вратата, когато в стаята влезе невероятна блондинка.

— Здрасти, Саманта — каза Хелър. — Искаш ли закуска?

Тя поклати глава и седна на един стол близо до него. Посочи към вратата:

— Миртъл току-що е била тук, нали? Готин, трябва да внимаваш с тази Миртъл.

Хелър се засмя.

— Не, сериозно, готин. Трябва да внимаваш. Тя е пълна с номера. Познавам я много добре. Кажи сега, като влезе, направи ли това?

Саманта развърза колана на халата си. Отдолу нямаше нищо! Така ли разбираше Хелър удоволствието от природата?

Тя протегна крака отдясно на Хелър.

— А после седна така настрани, нали?

Погрижи се краката ѝ да останат съвсем голи.

— А после показа ли ти голото си бедро така? Прокарала е пръсти по него, оплакала се е, че се е ударила и е поискала да видиш.

По-внимателно с тази Миртъл, готин. След това сигурно е станала ето така и е оставила халата да падне ето така.

И после не ти ли каза, че я боли лявата гърда? И, типично в неин стил, я е хванала така и ти е казала да погледнеш дали някъде няма натъртено.

А после се е примъкнала съвсем близо, ето така, и ти е прошепнала да погледнеш съвсем отблизо, за да си сигурен.

Хелър се засмя.

— Внимавай, ще се нацапаш със сладолед!

— И после — продължи Саманта, — тя се е разходила така. О, трябва да внимаваш с нея! И си е вдигнала халата ето така? И се е престорила, че чак сега забелязва, че е гола, и го повдига, ето тъй, и го повлича след себе си в твоята спалня, обръщайки се назад по този начин? Внимавай с тази Миртъл!

— Леглото не е оправено — каза Хелър. Виждаше я какво прави на огледалата в спалнята.

— После — продължи Саманта, — е потупала леглото ти ето така и се е зачудила дали е по-меко от нейното и те е попитала дали може да опита.

Саманта бе легнала на леглото, но отгоре, над завивките. Изтегна се съвсем гола, с разтворени крака.

— И после е започнала да си гали тялото, ето така. Нали, готин? Тя обича да я гледат, тази Миртъл. А после е вдигнала ръка към теб, ето тъй и е направила така с устните и ти е казала, че се чувства някак празна и има нужда…

— Саманта — каза Хелър. — Стани от онова легло и ела тук.

— О, хубавецо — задъхано каза тя. — Ще ме накараш да стоя права в онази поза, докато ти…

Пак се появи смущението. Е, повече не ми трябваше да гледам. Беше очевидно, че той е един от извратените типове, които обичат странните пози.

Защо по дяволите този „бибип“ таксиметров шофьор не побърза с Утанч? Окаян, излязох да му се обадя. Той не знаеше на какви мъки ме подлага! Доста дълго се опитвах да се свържа с него, но не успях. Побеснях малко на двора и се прибрах да вечерям.

В действителност, това, което ме вбеси, бе представата на Хелър за подготовка за часа по удоволствие от природата. Не можех да разбера как може от тъмната си бърлога на порока да излезе на блесналия от слънце свят, без да го гризе съвестта. Не беше достоен да общува със сладките дечица и очарователната мис Симънс по време на тяхната екскурзия на открито. Знаех, че мога да разчитам на мис Симънс! Хелър ще си намери майстора! Мис Симънс имаше твърд характер.

Първото занимание на класа по удоволствие от природата явно щеше да се проведе в парка на ООН между 42-ра и 48-а Улица, който граничеше с Ист Ривър — само на няколко преки от там, където Хелър живееше.

Беше красив септемврийски следобед. Тревата и дърветата бяха зелени, а небето и водата — сини. Грамадната сграда на секретариата извисяваше белия си мрамор зад сградата на Общото събрание и сградата за конференции.

Част от класа вече се бе събрал, както бе уточнено, пред статуята на мира. Студентите бяха повечето в дънки и небрежни дрехи. Някои носеха очила, други не; някои бяха дебели, други слаби. Хелър ги огледа. Никой не си говореше с другите или с него. Очевидно не се познаваха.