Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Нито е от Честър — отбеляза замислено Галоуглас. — Винаги ли има такова ярко хало около себе си?

Думата може и да ми беше непозната, но значението ѝ ми бе пределно ясно. Отново блестях. Понякога се случваше, когато съм ядосана или съсредоточена върху нещо. Още една позната манифестация на вещерските ми способности, а вампирите с тяхното остро зрение можеха да видят бледата светлина около мен. Почувствах се разкрита и се прислоних отново в сянката на Матю.

— Това няма да ти помогне, жено. И слухът ни е остър като зрението. Вещерската ти кръв пее като птичка. — Хенкок вдигна рунтавите си рижи вежди и погледна кисело приятеля си. — Бедата винаги идва в компанията на жена.

— Бедата не е глупава. Ако имах избор, и аз бих предпочел компанията на жена пред твоята. — Русият воин се обърна към Матю. — Беше дълъг ден, Хенкок го боли задникът и е гладен. Ако не му кажеш защо в къщата има вещица, и то бързо, нямам много вяра в безопасността ѝ.

— Трябва да има нещо общо с Бъруик — заяви Хенкок. — Проклети вещици. Винаги създават проблеми.

— Бъруик ли? — Пулсът ми леко се ускори. Това име ми беше познато. С него бе свързан един от най-печално известните процеси срещу вещици на Британските острови. Порових в паметта си за дати. Със сигурност се бе случило доста преди 1590-а, иначе Матю не би ни върнал през времето в тази година. Но следващите думи на Хенкок изгониха всички мисли за хронология и история от ума ми.

— Или с това, или някакви проблеми с Паството, които Матю ще иска да разрешим.

— Паството? — Марлоу присви очи и погледна изпитателно съпруга ми. — Вярно ли е? Да не би да си един от мистериозните му членове?

— Разбира се, че е вярно! Как си представяш, че иначе ще те пази от бесилката, млади Марлоу? — Хенкок огледа стаята. — Тук има ли нещо друго за пиене, освен вино? Мразя френските ти претенции, Дьо Клермон. Какво ѝ има на бирата?

— Не сега, Дейви — промърмори на приятеля си Галоуглас, макар очите му да бяха впити в Матю.

Моят поглед също бе вторачен в него. Изведнъж всичко ми се изясни и се ужасих.

— Кажи ми, че не си — прошепнах. — Кажи ми, че не си скрил това от мен.

— Не мога да ти кажа такова нещо — отвърна с равен тон Матю. — Обещах ти, че ще има тайни, но не и лъжи, помниш ли?

Стана ми зле. През 1590 година Матю беше член на Паството, а Паството бе наш враг.

— А Бъруик? Каза ми, че няма опасност да ме преследват като вещица.

— Нищо от станалото в Бъруик няма да ни засегне — увери ме Матю.

— Какво се е случило в Бъруик? — попита тревожно Уолтър.

— Преди да тръгнем от Честър, дойде новина от Шотландия. Огромно множество вещици се срещнали в село на изток от Единбург в нощта на Вси светии — обясни Хенкок. — Пак се заговори за бурята, предизвикана от датските вещици миналото лято, и струите морска вода, които предвещават появата на същества със страховити способности.

— Властите обградили десетки нещастни вещици — продължи Галоуглас, а арктически хладните му сини очи все още не се откъсваха от Матю. — Магьосницата на град Кийт, вдовицата Сампсън, очаква кралски разпит в затвора на двореца Холируд. Кой знае колко още ще се озоват при нея, преди всичко да свърши?

— Кралските мъчения, имаш предвид — промърмори Хенкок. — Казват, че жената била с желязна маска на главата, за да не може да прави заклинания срещу Негово Величество, и вързана за стената без храна и вода.

Отпуснах се внезапно на стола.

— Това да не е някоя от обвинените? — попита Галоуглас. — Хареса ми сделката с вещицата, ако мога да отбележа: тайни, но не и лъжи.

Настъпи дълго мълчание, преди Матю да отговори:

— Даяна е моя съпруга, Галоуглас.

— И ти ни заряза в Честър заради жена? — Хенкок бе ужасен. — Имахме работа да вършим!

— Притежаваш непогрешим талант да подхващаш всичко от грешната страна, Дейви. — Погледът на Галоуглас се насочи към мен. — Твоя съпруга? — произнесе той предпазливо. — Имаш предвид просто фиктивен брак, който да задоволи хорското любопитство и да оправдае присъствието ѝ тук, докато Паството реши бъдещето ѝ?

— Не ми е просто съпруга — призна Матю. — Тя е моя любима също така. — Вампирите се събираха за цял живот и го правеха само подтикнати от инстинктивната комбинация от любов, привличане, страст и химия. Връзката, която възникваше в резултат на нея, можеше да бъде разкъсана единствено от смъртта. Вампирите може да се женят много пъти, но повечето го правят само веднъж.

Галоуглас изруга, но ругатнята му бе почти напълно заглушена от смеха на приятеля му.