Дебора Харкнес - Нощна сянка

— Не. Но хората от семейство Дьо Клермон имат дълбоки джобове. Трудно е да откажеш такива пари — отбеляза Хенкок, — особено когато ти обещават и дълъг живот, задето си ги взел и им се радваш.

— Те също са жестоки воини. — Галоуглас поглади носа си. Той беше сплескан, сякаш е бил чупен и не е зараснал правилно.

— О, да. Копелетата ме убиха, преди да ме спасят. И ми оправиха окото, като стана въпрос — подхвърли весело Хенкок и посочи къде е имал проблем.

— Значи си лоялен към семейство Дьо Клермон. — Внезапно ме заля чувство на облекчение. Предпочитах Галоуглас и Хенкок да са ми съюзници, а не врагове, като се имаше предвид пред каква беда се бяхме изправили.

— Невинаги — отвърна мрачно Галоуглас.

— Не и на Болдуин. Той е подъл негодник. А когато Матю се държи като глупак, и на него не обръщаме внимание. — Хенкок изсумтя и посочи към джинджифиловия сладкиш на масата. — Някой ще яде ли това, или мога да го хвърля в огъня? От миризмата на Матю и готвенето на Шарл се разболявам.

— Като се има предвид, че ще ни идват гости, най-добре да посветим времето си да измислим какво да правим, вместо да си бъбрим за семейната история — каза нетърпеливо Уолтър.

— Боже, няма време да съставим план — засмя се весело Хенкок. — Матю и лордът да кажат вместо това по една молитва. Те са божи хора. Може би Господ ще ги послуша.

— Може пък вещицата да успее да отлети — промърмори Галоуглас. Протегна ръце в мълчалив примирителен жест, когато Матю го изгледа кръвнишки.

— Да, ама не може. — Всички очи се извърнаха към Марлоу. — Дори не може да направи магия на Матю да му порасне брада.

— Хванал си се с вещица срещу всички правила на Паството, а тя се оказва безполезна? — Беше невъзможно да се разбере дали Галоуглас бе по-гневен или по-невярващ. — Съпруга, която може да предизвика буря или да причини ужасно кожно заболяване на враговете ти, има известни предимства, признавам. Но каква полза от вещица, която дори не може да замести бръснаря?

— Само Матю може да се ожени за вещица от бог знае къде, която не може да направи и една магия — промърмори Хенкок на Уолтър.

— Млъквайте всички! — избухна Матю. — Не мога да мисля заради безсмислените ви брътвежи. Даяна не е виновна, че вдовицата Бийтън е глупава дърта клюкарка, нито че не може да прави магии по поръчка. Съпругата ми е омагьосана. И на това трябва да се сложи край. Ако още един от вас се усъмни в мен или критикува Даяна, ще му изтръгна сърцето и ще му го дам да го изяде, докато още бие.

— Ето това вече е нашият господар — изтъкна Хенкок и козирува подигравателно. — За малко да се притесня, че ти си омагьосаният. Чакай малко обаче. Щом е омагьосана, какво ѝ е? Опасна ли е? Луда? Или и двете?

Изнервена от стълпотворението на племенници, ядосани свещеници и неприятностите, които вече клокочеха в Удсток, посегнах зад себе си за стола. Но когато ръката ми се натъкна на непознати дрехи, загубих равновесие и започнах да падам. Груба длан се стрелна и ме сграбчи за лакътя, след това ми помогна да седна изненадващо грижливо.

— Всичко е наред, лелче. — Галоуглас цъкна тихо от съчувствие. — Не знам какво ти е объркано в главата, но Матю ще се погрижи за него. Той е много милозлив към изгубените души, Бог да го поживи.

— Вие ми се свят, не съм луда — троснах му се аз.

Очите на Галоуглас станаха ледени, когато приближи устата си до ухото ми.

— Речта ти е достатъчно объркана и може да е признак на лудост, но не мисля, че на свещеника му пука. Като се има предвид, че не си от Честър и от никое от местата, на които съм бил — а те си доста, лелче — може би ще внимаваш как се държиш, ако не искаш да се озовеш заключена в църковната крипта.

Дълги пръсти сграбчиха Галоуглас за рамото и го дръпнаха.

— Ако си приключил с опитите да уплашиш жена ми — а това, уверявам те, е безсмислено упражнение — може би ще ми разкажеш за мъжете, които сте подминали — нареди ледено Мат. — Въоръжени ли бяха?

— Не. — След дълъг заинтригуван поглед към мен, Галоуглас се обърна към чичо си.

— И кои бяха със свещеника?

— Откъде, по дяволите, да знам, Матю? И тримата бяха топлокръвни и не си струваше да ги погледна втори път. Единият беше дебел, с посивяла коса, другият бе среден на ръст и се оплакваше от времето — каза раздразнено Галоуглас.

— Бидуел — произнесоха едновременно Матю и Уолтър.

— И вероятно с тях е бил Ифли — добави Уолтър. — Двамата винаги се оплакват — от състоянието на пътищата, шума в кръчмата, качеството на бирата.